От скоро Емил Кошлуков е програмен директор на Българска национална телевизия (БНТ) и водещ на предаване в същата медия. Назначението му не се ползва с одобрение и създава обществен смут, още повече, след като се опитва да налага цензура в определени предавания. Гражданите свързват името му с Делеян Пеевски, Цветан Василев и бившата „ТВ 7“, финансирана през КТБ.
Общественият отзвук е с дългото ехо: „Пеевски овладя и БНТ!“
Известни личности и уважавани професори вече излязоха с официална позиция на профилите си в социалната мрежа „Фейсбук“, откъдето поискаха неговото отстраняване.
Създадено е и събитие „Оставка на Кошлуков от БНТ!“, което гласи:
Назначеният по поръча на управляващите нов програмен директор на БНТ Емил Кошлуков си позволи да налага политика на цензура и опошляване на единственото предаване със свободни дискусии по БНТ1 „Денят започва с култура“! (http://clubz.bg/63165-koshlukov_podhvana_kulturata) Нека да се обявим против напора на мафията да завладее обществената медия чрез лакея на Пеевски, Борисов и Доган! Нека като гражданско общество да застанем в понеделник по обед пред сградата на обществената телевизия БНТ и да поискаме оставката на Емил Кошлуков!
Проф. Велислав Минеков пита какво има общо Кошлуков с културата:
Кошлуков, някой си, не харесва предаване в БНТ посветено на националната култура.
Мултакът също не обича „Денят започва с … Нещо“.
Тези двамата какво общо имат с нашата култура ?
Каква е тяхната култура ?
Простаци превърнаха простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и забогатяване.
Гражданин съм на нещастно племе !
Най-вероятно и най-естествено е да последват рокади в БНТ, която се издържа с парите на данъкоплатците, а те искат: „Оставка!“
Публикуваме част от едно интервю с Николай Галев относно Емил Кошлуков:
– Как се изпълняваха смъртните присъди по тоталитарно време?
– Тогава имаше само смърт чрез разстрел, но никой не може да каже как точно изпълняваха смъртното наказание. Разговарял съм със старшини, които по ирония на съдбата попаднаха в затвора за криминални престъпления. Те ми казаха, че имало специално пригоден джип със свредло. С него копаели цилиндричен отвор 2 метра на 50 сантиметра. Осъденият на смърт заставал до него и му стреляли в тила с един куршум. После лекарят, шефът на затвора и заместник окръжният прокурор установявали смъртта и го погребвали.
– Във всеки затвор ли е ставало това?
– Всеки затвор имаше тайно гробище, което може да се установи само ако се разтворят документите на Държавна сигурност и БКП. Аз бях първият политзатворник, който още през 1990 година поиска отварянето на досиетата. Нека да не е селективно!
– Вашата съдба след смъртното отделение на Софийския затвор?
– След това веднага ни конвойираха в единствения политически затвор в Стара Загора.
– Там сте лежали с Емил Кошлуков?
– Един от първите, които скочиха да се закрият досиетата, беше Емил Кошлуков.
– Говори се, че тогава той е вербуван за агент на ДС?
– Той винаги избягва този въпрос. В директен наш сблъсък по телевизията каза, че имало много по-важни неща от тези клюки. Той е осъден като войник. Твърди, че бил приет да следва и затова не дослужил. E, как така осъден като враг на народа, политически затворник, а го приемат да следва висше образование, и то по тоталитарно време?
На мен след затвора не ми разрешиха дори да завърша средното си образование, а на него му разрешават да следва по времето на другаря Живков! Бившият военен министър преди 10 ноември Добри Джуров лично го освобождава от военна служба и написва в досието му “Да не се вика”.
– Обща съдба ли имахте с Емил?
– Всъщност Кошлуков започва казармата и оттам влиза в затвора, където беше библиотекар. После, когато излиза през лятото на 1989 година, веднага е записан за студент в специалността “Английска филология” на Софийския университет. В досието на Кошлуков е пълно с награди, а в моето има 169 заповеди за наказания. В затвора Емил нито веднъж не участва в бунт или гладна стачка.
– Можете ли да докажете агентурното му минало?
– Какво значи да го докажа? Само човек, сблъскал се със системата, може да го разбере. Защо на лявата си ръка си слагаше червена лента, на която пишеше “председател”, и стоеше до старшината? И как така тази администрация на затвора, извършила десетки престъпления срещу български политзатворници, го предложи за частен указ за помилване? За какво, ако не е извършил нещо в тяхна полза? Че той бе ухото на администрацията и беше лоялен към нея. Знаете ли как му беше прякорът в затвора? Сузи дългото бедро.