Христина Богданова разказа истории за последните дни от живота на Апостола, а писател разкри, че върху гроба му паркират автомобили и общината печели по левче от това
Пра-праплеменницата на Апостола на свободата Васил Левски – Христина Богданова показа безценна реликва – кичур от косите му. Очите й са сини като на Апостола и говори с огромно вълнение за него.
„Имам късмета във вените ми да тече кръвта на Васил Левски. Аз съм една от 28-те живи негови родственици“, споделя Христина пред камерата на Нова телевизия. „Дядо ми Андрей вадеше неговия кичур от косата на Левски и ми даваше да го пипам, а аз не смеех. Бях вече в гимназията, когато се осмелих да се докосна до него“, добавя тя.
„През 1864 г. на Великден Васил Левски обявява символичния си отказ от своята монашеска дейност, отдава се напълно на каузата – борбата за освобождение на България. След службата той отива при майка си, дава й косите и казва „Мале, оставам ти ги, да ги прибереш в сандъка си. Един ден, когато чуеш, че вече ме няма, че съм загинал и гробът ми не бъде намерен, ги извади да ги опееш и да ги погребеш вместо мен“, разказва Богданова в „Комбина“.
„Когато в Карлово пристига новината, че Левски е заловен, никой не смее да каже на баба Гина. Минават няколко дни преди тя да разбере. Когато научава, набира цветя и отива в дома на дъщеря си Яна, извиква внучетата си и казва „Елате, деца, да ви накича! Днес е голям празник“. Когато остават насаме с дъщеря си, двете се разплакват“, добавя пра-праплеменницата на Левски.
На гости на пра-прабаба й Яна тогава е била нейна приятелка. Те са покрусени, а в същото време се питат могат ли да направят нещо, за да помогнат.
„Тогава гостенката предлага да отидат в съседното село при жена, която прави магии. Отиват при нея и тя им казва да въртят три дни чекръка наобратно и да не прекъсват. Нарежда им да повтарят „Васил тук, та тук! Турци да немеят, турци да слепеят“. Те го правят, но гайтанът се е късал и те са спирали, за да го вържат и да продължат. Когато Левски е обесен, те си казват, че гайтанът се е късал и затова не е хванала магията“, разказва потомката на Апостола.
„Никой не смее да каже нищо на баба Гина и когато Левски е обесен. Тя вече е загубила своя мъж, най-малката си дъщеря, сина си Христо, а за Петър не знае къде е. Отива в църквата и пита свещеника. Той споделя, че не може да излъже в Божия храм. Казва й, че синът й е обесен още на 6 февруари. Баба Гина не проронва и дума. Прибира се в дома си и вади косите, които пази 9 години. Връща се в църквата и моли свещеника да ги опее, но сърце не й дава да ги погребе. Пази ги до смъртта си“, добавя Христина Богданова.
Писателят Николай Иванов, който е посветил последните 30 години на ровене в архивите и търсене на истината за гроба на Апостола, пък показа мястото, където Левски е бил погребан.
Сега там има паркинг. Той е до Министерството на земеделието. Това място е срамът на България, добавя Иванов.
„Върху гроба на Левски паркират автомобили. Дотам я докарахме общината да печели по един лев на паркомясто за кола от светинята на България“, коментира писателят.
Иванов стига до това място като изследва документи и свидетелски разкази. 65 години след обесването на Апостола възрастен полковник разказва пред вестник „Утро“ как когато е бил ученик, учителят им ги завежда на траурната процесия на Левски. Била е само от няколко човека. Момчето вижда как тялото на Апостола било закарано до единствените тогава гробища в София.
„Това е единственият разказ на очевидец в 1 лице, ед. ч. След погребението измират старите свещеници, които са прекадявали гроба, а другите свидетели не помнят точното място. Там започва да се строи Офицерският квартал. Изграждат се домове и никой няма интерес да се намери гробът на Левски“, разказва Николай Иванов.
„Документите показват, че през 1937 г. на мястото започват ремонтни дейности и в продължение на два дни група трудоваци откриват гроба. Те копаят канал. Костите на Левски са сложени в чувал заедно с други, намерени наоколо. Те са на хора, обесени по време на Априлското въстание. Предадени са на 27 юли на Института по анатомия. Стоят 4 години и половина в мазето на ул. „Дунав“ 2. Не са ги изследвали, защото не им е било платено. Написали са писмо, че уж е паднала бомба и са затрити. Смятам, че са ги захвърлили, не са проявили нужната отговорност“, коментира писателят.
„От държавата искаме да ни разреши да направим разкопки, за да видим останали ли са дребни костици. Тук трябва да поставим паметник на Левски, защото скверним гроба на най-великия българин“, добавя Иванов.
„Когато заптиетата са водели Апостола в София заедно с двамата му съратници, арестувани с него, той е казал, че ако го обесят тук, поне гробът му ще се знае, а ако отиде на заточение, костите му ще изгният там. Ние не изпълняваме последната воля на Левски. Трагедията на нашата нация е много голяма“, каза още писателят.
„Ние носим Апостола в сърцата си. Какъв по-голям гроб от това!?“, пита неговата родственица.
„Предателството е част от човешкия нрав. Не е запазена марка на българите“, коментира тя.
„Костите му не са намерени. От една страна е тъжно, че не можем да опазим подобни реликви, но от друга – това перманентно самобичуване не носи добро на никого. Левски е вярвал много в българите. Имал е огромна вяра в хората, че могат да надскочат себе си в името на нещо по-добро. Той е искал да осъзнаем, че силата е в нас самите. Трябва да повярваш в това. Апостолът е говорил за това, че революцията не може да се случи отвън. Няма кой да реши проблемите ни. Ако желаем да живеем по-добре, е хубаво да помислим за това. Ние си имаме ресурсите. Трябва да повярваме и да започнем да ги използваме“, добавя Христина Богданова.