Демократическата партия на САЩ видя в харвардските политически новобранци от „Продължаваме промяната” възможност да нанесе удар по национално-консервативната система за съпротива на България, което вкара държавата в състояние на постдемокрация и политически упадък. Амбициите на президента Радев се оказаха добра хранителна среда за инсталиране на свръхмарионетки, за чиято употреба започнаха да се борят различни бизнес групи. Много бързо се разбра, че американските глобалисти за пореден път са измамени от посткомунистическата мрежа в България.
Краткосрочното им оръжие ПП въпреки гръмките лозунги се оказа политическа дисфункция или бушон, пригоден да изгори в сложната обстановка на ускоряване на международната криза. Американските глобалисти пожелаха да имат политически кукли, но получиха агенти на клиентелистка система, които лесно се преориентират, стига да има плячка. Мегаломанията не им позволява да са втора политическа цигулка, защото плячката намалява. Затова ПП не са наясно какво точно искат да правят в момента. Какъвто и ход да изберат, все е грешка.
Единият вариант е да подкрепят правителство на ГЕРБ, както беше договорено, и така да запазят високия брой депутати, който имат в момента, като се опитат да избутат нефелната съдебна реформа, на която ГЕРБ и ДПС доволно се подсмихват. Ако подпише споразумение с ГЕРБ, коалицията на ПП/ДБ до евроизборите ще загуби още 4 – 5% от електората си.
И Асен Василев, и Кирил Петков, и Христо Иванов много добре разбират това. Разбира го и Бойко Борисов, затова се шегува с тях, като им предлага варианти кой от кой по-забавен. Другата опция е ПП/ДБ да предизвикат избори две в едно през юни, защото управлението им заедно с ГЕРБ разочарова избирателите им.
В следващия парламент обаче ПП/ДБ няма да имат повече от 50 депутата. А ГЕРБ от 69 ще станат поне 79. Въпреки нападките срещу „Възраждане” формацията ще порасне с още няколко депутата, а и БСП и ИТН също ще увеличат присъствието си. В следващия парламент ДПС ще участва директно в коалиционната власт и при съвсем ясна политическа необходимост. Така че решението, което ПП/ДБ трябва да вземат, е трудно.
Същественото обаче е, че предизвикването на избори от страна на пепейството в критичната ситуация на напредване на Русия ще ги приключи завинаги като надеждна стойност в очите на атлантическия фактор. От времето на появата си досега ПП взривяваха многократно търпението на въпросния фактор. Взривяваха го, защото баламосват американците с декларации за слугинаж, а в същото време се движат единствено от идеята за плячка.
Това е доминация на праисторическия нагон, а не на политическия разум. Но ПП многократно са доказвали, че не са партия. Те са импулсивна клика, чиито решения зависят от опциите за развитие на схемите за източване на ресурси.
От гледна точка на американския и британския натиск вероятността за избори намалява, но не е изключена. Един от малкото интелигентни и мислещи депутати в този парламент определи кризата с претенциите на ПП/ДБ така: „Не мога да ги предвидя, те са с психиатрична логика.”
Най-нелюбезното от всичко е, че ПП/ДБ винаги много грубо настояват за несиметричност в политическите си договорки. Видима несиметричност, облечена като фалшива равнопоставеност. Христо Иванов иска да има процес, чрез който да става ясно как се попълват регулаторите. Не кой точно, а как! Версията на ДБ е, че дори споразумение 50 на 50 не е удачно, ако не е ясно как ще се избира квотата на ГЕРБ. Това само по себе си е признание, че реформата е несъстоятелна.
Тя е нещо започнато, но недовършено и неовладяемо от ДБ. И сега либералните глобалисти искат да контролират и кандидатите на ГЕРБ! ПП/ДБ казват: министрите идват и си отиват, регулаторите са реалната власт в държавата. Е, затова Борисов им предлага още един вариант, шегувайки се с тях: да им даде регулаторите, а да си сложи министрите.
Самата опция, че Борисов праща един прекрасен дамски отбор да преговаря с ПП/ДБ показва, че Борисов вече гледа на тези преговори като на приятен коктейл, а не като на тежка война. Той е обиден. И е обиден, защото подкрепяше ПП/ДБ да управляват със свои министри, и когато дойде моментът за ротация, либералите от некоалицията започнаха да скачат върху главите на всички и да обясняват, че няма нужда да продължават фасадата, че трябва да се подпишат гаранции, че това не им харесва, а другото не го понасят и т.н. Напълно вероятно е да отново обмислят дали да не повторят номера си отпреди девет месеца – да провалят първия мандат на ГЕРБ със системната грешка: „Вие сте неморалните, затова ние, моралните, трябва да управляваме, а вие имате право само да ни подкрепяте.”
Следва да се каже, че самодоволството на ПП/ДБ е едно, а действителността – друго. Борисов вече няма интерес да поеме този елементарен трик. Отхвърлянето на кабинет с първия мандат ще означава избори през юни. ПП/ДБ считат, че избори две в едно през юни ще минат с по-висока избирателна активност и с по-малко влияние на ДПС. Затова, ако ще се гонят избори, то некоалицията ще се разкъса сега.
Особеното е това, че ПП пресмятат политическото време в пари, в сделки, в схеми. Затова те не могат да са опозиция, защото политиката дълбоко не ги интересува. Тя е просто декор за разгръщане на схемите им.
ПП си приписаха качествата за поколенчески бунт, излъгаха, че водят войната на някаква нова генерация срещу системата, от която всички са уморени. А всъщност са самозванци. Те кешират пари за разрушаване на цели системи от държавната структура, действайки според задачите на частни външни и вътрешни фактори, които нямат отговорност за общественото благоденствие. Затова ПП-субкултурата няма никакъв интерес агонията на тази държава да приключи. Защото нашата агония работи за тяхното обогатяване. Колкото повече хаос, толкова повече извличане.
Те печелят от разрушение, а не от изграждане. Изграждането е бавно, а те нямат време, нито търпение, нито план за партийно дълголетие. Затова ГЕРБ и ДПС по мефистофелски ги набутват в лакомията, която да ги девалвира.
Калина Андролова