https://bivol.bg/citizenship.html

е дала гражданство за съмнителни “икономически заслуги” на немалък брой граждани от бившия Съветски съюз. Обещаните мащабни инвестиции или ги няма, или са в областта на недвижимите имоти, които не създават работни места. Контрол дали инвестициите са реални липсва. В някои случаи средствата на инвеститорите са с криминален произход, но правоохранителните органи са си затворили очите. Различни схеми за получаване на гражданство чрез вратички в закона действат от 2002 г. до днес. – установи разследване на екип на Биволъ.

Българският паспорт – виза за Европа

Ако извадите от джоба на широките си панталони (по Маяковски) български паспорт вероятно няма да ви гледат особено почтително, но ще ви пуснат в Европейския съюз без виза. Ще можете също да се установите в някоя от 28-те държави на съюза заедно със семейството си, да започнете бизнес без формалности и да ползвате местната социална, здравна и образователна система.

Вероятно това е причината много граждани от бившия Съветски съюз да търсят начин да се сдобият с документа, на който е изобразен пълноценен “двуспален лъв” (пак по Маяковски), а не “едноспален лъв” с еднорог, както е на английския герб.

Според най-актуалните данни на Евростат България е страната членка, която през 2016 г. е дала най-много паспорти на руски и украински граждани. 30% от натурализираните у нас през 2016 г. са руснаци (490 от общо 1626 души), а украинците са 17% (270 души).

2016 г. изглежда е някакво изключение, защото за периода 2007 – 2017 г. съществен превес са имали страни с малцинства от български произход. От отчета на Администрацията на вицепрезидента, който има правомощия да дава българско гражданство, научаваме, че класацията за нови български граждани се води от Македония и Молдова. Следват Украйна и Русия, които са  преди Сърбия, Израел, Албания и Турция.

По-голямата част от тези граждани са натурализирани заради българския си произход. От бившите съветски републики етнически българи живеят основно в Молдова, Украйна и на територията на Руската федерация, по-конкретно в Крим. Има обаче и такива, които са станали българи не заради произхода си, а заради неясни “особени заслуги” по предложение на министри от няколко правителства. В тази категория попадат спортисти, артисти и инвеститори.

Специална парламентарна Комисия проучи през 2012 г. процедурите за натурализация “по заслуги” и откри смущаващи факти – липсващи инвестиции или такива с подозрителна достоверност. В произведените от тази Комисия списъци (виж тук и тук) е посочено на кого е дадено гражданство, на какво основание и по чие предложение. При наличие на съмнения са дадени предписания на правоохранителните органи да извършат проверки.

Конституционния съд обаче обяви Комисията за противоконституционна, заради амбициите й да разследва и помилванията. Така темата за констатираните нередности при раздаването на гражданство заглъхна.

Биволъ реши да провери най-подозрителните инвеститори по списъците на Комисията и откри, че в много случаи съмненията на депутатите се потвърждават.

Паспорт срещу голи намерения за инвестиции

Андрей Валериевич Каштанов получава паспорт през 2008 г., защото декларирал намерение да участва в изпълнението на проекти със съвместно финансиране в изграждането на „Дунав Мост 2”. За сериозността на тези намерения е гарантирал тогавашния министър на икономиката Петър Мутафчиев.

Ако Каштанов наистина е участвал в реализирането на този европейски инфраструктурен проект, това е станало много тайно. Той няма и никога не е имал регистрирана в България фирма. Няма и данни да е инвестирал средства в обекта с официално име „Нова Европа“, представляващ пътен и железопътен мост над река Дунав, свързващ българския град Видин и румънския Калафат. С изграждането му транспортната мрежа на България съществено се отваря към европейските транспортни мрежи. Проектът има ключово значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа, поради което е финансиран приоритетно и изцяло от публичните структурни фондове на ЕС и изграден от испанска фирма.

Андрей Каштанов обаче е имал и други, по-реалистични намерения, освен да ни построи Дунав мост 2. След като получава паспорт той инвестира в собствено жилище. През 2014 г. Андрей Валериевич брои 201 450 лв. за апартамент от 106 кв. м. ситуиран на петия етаж в кооперация на централната софийска улица “Солунска”.

Екипът на Биволъ посети адреса, но успя да открие Каштанов. Името на дискретния инвеститор липсва на входния звънец.

Гражданство за олигарх от кръга на Путин, осъждан за измами в САЩ

Друг случай на получаване на гражданство срещу голи намерения е този на технологичния магнат Сергей Николаевич Адониев. Той е близък с президента на „Ростех“ Сергей Чемезов, който е част от олигархичния кръг около Кремъл. Към днешния ден Адониев е един от най-богатите български граждани. Състоянието му се оценява на 800 милиона долара.

Според икономическия министър, който го предлага за гражданство през 2008 г. Адониев “бил предприел реализиране на крупни инвестиции, както и щял да вложи в страната 10 милиона евро.”

Щял, но не е вложил нищо, установи проверка на Биволъ във фирмените и имотните регистри.  Адониев дори не си е закупил имот в България, след като той и съпругата му Мария получават европейски паспорт.

В биографията на Адониев има тъмни петна. Преди да стане мултимилионер и да се сближи с руския елит около Путин, той е бил осъждан за измама в САЩ, разкрива “Независимая газета”. Според руското издание на Форбс е лежал 30 месеца в затвор в Аризона, след което е експулсиран без право да се връща в САЩ. Въпреки това му е дадено гражданство “за особени заслуги към България”.

Kонституционалиста доц. д-р Атанас Славов смята, че даването на гражданство на Адониев е компрометирало националната сигурност. “Нашите служби, в случая ДАНС, не са направили в конкретния случай достатъчно проучване да установят произхода на средствата на този руски гражданин, неговата предишна дейност и публично достъпните данни за това, че е бил осъждан в американски федерален съд. Допускаме един човек, който е част от олигархичния кръг на Путин, който е в съдружие с фирми, които са част от руски военно-промишлен комплекс под контрола на Главното разузнавателно управление, да е български гражданин и да търгува свободно в ЕС.” – счита Славов.

Любопитен факт е, че собственик на апартамента, в който през 2008 г. е регистрирана фирмата на Адониев, е Васил Стилянович Наниш, оръжеен търговец, който е издирван от българските власти чрез Интерпол за участие в ОПГ.

Опитите ни да се свържем с Адониев чрез контактите на свързаните с него руски  юридически лица останаха безплодни. Успяхме да се свържем по телефона с адвокат Христо Мандалчев, който има пълномощно от Адониев, за да управлява фирмата му в България. Той обаче отказа всякакъв коментар за своя довереник. Коментар отказа и адв. Иван Нанев, който е имал пълномощно от Адониев преди Мандалчев.

Инвеститорски хъб в барака

Гражданите Лев Ефимович Ирович, Юрий Вячеславович Ципулев, Жяудят Ассадович Валеев и Виктор Иванович Торхов, заедно със съпругите на Ирович и Ципулев, както и синът на Ципулев – Денис, получават гражданство порез 2008 г. Предложени са за натурализация от социалния министър Емилия Масларова (Ировичи) и от министъра на здравеопазването Евгений Желев.

Мотивацията за гражданството на Ципулеви е “инвестиционна”. Според министъра на здравеопазването Желев, особените заслугите на Ципулев са, че инвестира в балнеолечебни хотели в Сапарева баня и “предстои нова хотелска част в Паничище, балнеолечебен комплекс към „Германея”, нов спортно-възстановителен комплекс в Паничище и др.”

Другите трима руски граждани са натурализирани заради други “особени заслуги”: еднотипни дарения към Дом за сираци „Надежда” Белоградчик 20 100 лв. (Ирович и Валеев) и дарение за Дом за деца и младежи с умствена изостанолост „Св. Пантелеймон” с. Видраре 20 000 лв. (Торхов).

Общото между всички изброени лица е, че имат фирми, които инвестират в хотелиерство и земи около Сапарева баня. Всички фирми са регистрирани на един и същи адрес: Генерал Паренсов 29 в София.

Нашият репортер посети адреса, на който няма и следа от фирми, развиващи инвеститорска дейност.  От разговор със съседи стана ясно, че във вътрешния двор имало “една барака”, в която имало регистрирани 20 компании.

Проучване в Търговския регистър показа, че в центъра на този своеобразен инвеститорски руски хъб на ул. Паренсов е лицето Алексей Иванов Мелханов. През 2004 година той придобива сградата в двора на номер 29. Мелханов първоначално е съдружник в  “БИГ София холдинг” и негов управител. Управител е и на една от фирмите на Лев Ирович.

Година по-късно собственик на сградата става “БИГ София холдинг”. Към днешна дата крайният собственик е офшорката Орланко Лимитед чрез компанията „Бряг София“, в която управители са Денис Ципулев и Венцеслав Стефанов. Орланко Лимитед се представлява от узбекистанския гражданин Андрей Данилов.

Между Валеев, Торхов и Мелханов също има много пресечни точки. Фирмите, чрез които инвестират Торхов и Валеев са “Аверс Груп” и “Аверс-А” ООД. Те също са регистрирани на Паренсов 29. “Аверс Груп” е заличена от 2015 г. Съсобственост в “Аверс-А” е е имал и Мелханов чрез фирмата “А1”.

С парите на Ципулеви, Торхов и Валеев, Мелханов се опитва да развива балнеоложки туризъм в курорта Сапарева баня. Но не особено успешно, както видя на място нашия снимачен екип. Покрайнините на Сапарева баня са футуристична гледка със своите полудостроени сгради. Множеството изоставени строежи се свързват от местните хора с Алексей Мелханов и Денис Ципулев. От община Сапарева баня отказаха да коментират ситуацията с изоставените сгради в полите на Рила.

С благословията на криминални авторитети?

До 2009 г. в медиите често се говори за мащабните инвестиционни проекти на “БИГ София холдинг” ООД в туризма и недвижимите имоти. Мелханов, който представлява компанията в България твърди, че има инвестиции за над € 10 млн. в Сапарева баня и курорта Паничище. Към онзи момент холдинга планира да инвестира и други € 50 млн. Мелханов и Ципулев планират да продават имоти у нас руския пазар.

Това е розовата страна на проектите, а откъм тъмната излизат данни, че Мелханов и Ципулев движат бизнеса си под чадъра на местните криминални авторитети, свързани с наркотрафик и  известни като „Братя Галеви“. Закрилата свише позволявала на руснаците да строят без да се притесняват от ограниченията на екологичното законодателство в рамките на Природен Парк “Рила”.

През 2012 г. Галеви бяха осъдени на по 5 години затвор за участие в престъпна банда за рекет и изнудване, след което мистериозно изчезнаха и до днес са издирвани чрез Интерпол. Едновременно с това проектите на руснаците претъпяват пълен крах. Всички хотели, които холдингът притежава – Планински езера” , „Магнолия”, „Еделвайс” в Паничище и „Германея” в Сапарева баня са отдадени под наем.

Опитахме да се свържем с инвеститорите и да получим техния коментар.

Новият управител на “Бряг София” Венцеслав Стефанов разговаря с нас по телефона, но отказа да ни свърже с Денис Ципулев и да разкрие кой стои зад офшорката “Орланко Лимитед”.

Биволъ успя да се свърже и със счетоводителката на фирмата “Леос АА” на Лев Ирович и зададе въпроси за инвестициите му:  “Още нищо не е направено на тези земи. Тепърва влизат в регулация, прокарва се водопровод и така нататък….” Молбата ни да се свържем директно с Ирович обаче беше отклонена: “Аз искам първо да говоря с Лев Ирович или само с негово съгласие или пък направо с него да се видите.” Обратно обаждане не получихме.

Свързахме се и с пълномощник на Торхов и Валеев, който пожела да не се разкрива самоличността му. Според него техните инвестиции са основно в земеделски земи, на които не е построено нищо.

Самият Алексей Мелханов отговори на въпросите ни обстоятелствено по имейл. Според Мелханов инвестициите на Ирович, Ципулев, Торхов и Валеев са реални, като всеки от тях е вложил в България най-малко 500 000 долара, за да получи постоянно местожителство според действащото законодателство. Впоследствие инвестирали още в хотели и в земи.

“Знам, че е имало случаи, когато някои хора са получавали българско гражданство за дребни инвестиции по корупционен път. Но случаят на господата Ципулев, Валеев, Торхов и Ирович със сигурност не е такъв.” – твърди Мелханов.

Той призна, че се е виждал с Братя Галеви, с които го запознал кмета на община Сапарева баня на празник на общината. Но отрече да има каквито и да е пресечни точки в бизнеса или други общи интереси с тях.

Според него провалът на мащабните проекти в Сапарева баня се дължи на местната власт, която не е спазила ангажиментите си.

От община Сапарева баня отказаха коментар за провалените проекти оценени на над 25 милиона евро.

Въпреки провала на големите инвестиционни проекти, заради които получават паспорти, в лично качество руснаците от Паренсов 29 са по-скоро успешни инвеститори. Торхов и Валеев купуват на свое име апартаменти в комплекс “Андалусия 2” в курорта “Елените”, северно от Слънчев Бряг. Купуват ги от фирмата “А1” на Мелханов, която както се оказва върти успешен бизнес с недвижими имоти по Черноморието. Ципулев и Ирович също се сдобиват с ваканционни имоти. Такива сделки, са направили стотици хиляди чужденци у нас, без това да е основание да им се даде гражданство в качеството на инвеститори.

Инвестиция в собствен имот на морето

Украинският гражданин Олексий Биленкий пристига у нас през 2004 г. Изпратен е от украинския офис на петролния гигант Лукойл, за да поеме управлението на българския филиал. Биленкий не се справя със задачите си, защото набързо е отстранен. Но пък се справя с придобиването на българско гражданство за рекордно кратък срок – само 9 месеца след като пристига в страната той се сдобива с паспорт под името Алексей Беленкий.

Кандидатурата на Беленкий за български паспорт е подкрепена от министър Мирослав Севлиевски. Според него украинецът трябвало да получи българско гражданство на основание на своя „произход, професионален и житейски опит, като предприемач и ръководител на една от водещите фирми в света с мотиви да укрепва двустранните отношения… за да използва възможностите си да насочва инвеститорския потенциал на компанията, както и на сродни такива към България.“

Разследване на Биволъ обаче установи, че инвеститорските възможности на Беленкий в България се  насочват изключително към покупката на собствени имоти на атрактивни места. Той владее парцели на брега на красивото планинско езеро Доспат и етаж от вила на първа линия в местността “Буджака” до Созопол.

Произходът на средствата за тези придобивки е съмнителен. Kъм днешна дата Беленкий е обвинен от Украинската Антикорпуционна Прокуратура, която за злоупотреби с обществени поръчки за милиони евро от търгове на украинските железници.

Съдебната поръчка за установяване на местонахождението на Беленкий стига до България през Интерпол. Българските власти обаче не проявяват усърдие да го издирят. Полицията дори не е посетила имота му на морето, стана ясно от документите, с които Биволъ се запозна.

Екипът на Биволъ не откри Беленкий във ваканционния му имот. Свързахме се с неговия украински адвокат и предадохме молбата ни да се свърже с нас за коментар, но до публикацията на статията не получихме обратна връзка.

Обречен град с парите на криминална групировка

Константин (Костя) Циганов се прочува в Русия като тартор на престъпната групировка “Уралмаш”. В средата на 90-е той дори изкарва танк на централния площад в Екатеринбург срещу конкурентна чеченска групировка. Обявен за издирване от руското МВР, той успява да се сдобие с българско гражданство и се установява у нас през 2001 г.

В периода на предкризисния строителен бум по Черноморието Циганов инвестира десетки милиони в проекта “Коста дел Кроко” – луксозно ваканционно градче за 5000 души до Царево.

Произходът на милионите на Циганов тъне в периода на бандитско натрупване на капитали в Русия, но в България няма кой да го разследва. Костя Циганов се ползва с протекции. Той е близък с брата на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков и рита футбол с премиера Бойко Борисов.

Инвеститорската идилия обаче приключва в началото на 2010 г. когато Циганов е арестуван заедно с още няколко руски граждани. След няколко месеца престой в общежитието за чужденци в Бусманци, Циганов е експулсиран от страната със заповед на шефа на ДАНС Цветлин Йовчев като опасен за националната сигурност.

“Натурализацията на един такъв човек показва как всички контролни институции у нас не правят нищо от това, което трябва да правят – финансово разузнаване, ДАНС и т. н.” – коментира случая адв. Николай Хаджигенов, специализиран в процедурите за получаване на българско гражданство.

Днес “Коста дел Кроко” стърчи недовършен на южния бряг до Царево и предлага впечатляващ декор за снимки на апокалиптичен филм-катастрофа. Проваленият проект е нещо като паметник на дивашкото застрояване на българския бряг с пари от престъпна дейност, а и на безхаберието на българските власти, които повече от 10 години не предприемат нищо, за да премахнат тези руини от бандитската “бетонна епоха”.

Крави и марихуана

В търсене на положителен пример открихме инвестицията на Евгений Алексеевич Пояркин. “От 2007 той е собственик и управител на животновъдна кооперация „Гендов” гр. Раковски, обл. Пловдив. Инвестирал е в кооперацията 2 млн. евро, притежава 435 бр. елитни крави и създадени 33 работни места” – така е мотивирано гражданството дадено на Пояркин през 2008 г. Не е съобщено кой министър е предложил и защитил кандидатурата му. Комисията обаче е посочила, че в мотивите “липсва конкретния принос на Пояркин в съответната област, както и не се сочат неговите особени заслуги за страната”.

Все пак инвестицията му може да се счита за позитивно дело, защото във фермата на кооперацията “Гендов” и до днес се гледат голям брой крави. Бизнесът е преминал към фирмата “Милкком” на друг руски гражданин – Борис Азаркевич. Самият Пояркин отдавна се е оттеглил, установи проверка на Биволъ в Търговския регистър. По документи той е излязъл от УС на Животновъдна кооперация “Гендов” в края на 2010 г., но и до момента продължава да развива съвместна дейност с Бончо Гендов във фирмата “Азпо Агро”.

Инвеститорската приказка с щастлив край обаче е помрачена от криминална история за производство на наркотици от други членове на семейство Гендови. През 2016 г. антимафиотите разбиват цяла фабрика за марихуана на територията на същата ферма в Раковски. Засега няма данни за участие на руски граждани в тази незаконна дейност, която явно е организирана от българските им съдружници.

Гражданство на кредит

След като няколко пъти раздаването на паспорти “по заслуги” стана повод за медийни скандали, през 2013 г. България уреди търговията на гражданство срещу инвестиции с поправки в закона. Въведени бяха правила от типа “Златна виза”, познати и в други европейски държави.

Днес желаещият да получи български паспорт трябва да инвестира минимум 1 милион евро в държавни ценни книжа или в банков депозит. Срещу това държавата му гарантира гражданство след 2 години. Голите обещания за инвестиции и министерските ходатайства вече не би трябвало да са аргумент за натурализация.

Поне така е на теория.

Биволъ се опита да получи от Министерството на правосъдието имената на инвеститорите, които са се възползвали от програмата “Златна виза”, но получи отказ. Според Министерството самоличностите на тези нови българи са защитени като лични данни.

Има повод за съмнения, че даването на гражданство без реална инвестиция в икономиката все още е възможно, но чрез друга вратичка в закона. Така например вместо да се вкарат реално в страната 1 милион евро се оказва възможно да се вземе банков кредит от банка, която е приближена на властта, и при кандидатстването за гражданство да се покаже документ за наличност на 1 милион евро по сметка в същата банка.

Ако кандидатът е достатъчно “заслужил”, чиновниците няма да му поискат изрично доказателство за произход на парите от чужбина. И номерът минава.

През следващите няколко години чужденецът, очакващ българско гражданство, изплаща на банката само лихвите по заема. В края на краищата реална инвестиция от 1 млн. евро няма, но пък банкерите забогатяват с 200 000 евро. Новият гражданин също е доволен, защото се е разминал с цената на един апартамент в град като Москва, примерно.

Разследване на Биволъ в рамките на проекта “Златни визи” на OCCRP разкри с конкретни доказателства, че гореописаната схема съществува и работи. Засега липсва каквато и да е било реакция на властта и компетентните органи.

След десет години – българин доживот

Според българския закон до 10 години след натурализацията тя може да бъде отменена.  Това се случава ако Съвета по гражданството към Вицепрезидента установи укрити данни или факти, които, ако са били известни, лицата не биха получили указ за българско гражданство.

Така например гражданството на Константин Циганов е дадено на 12 март 2001 г., а на същата дата девет години по-късно е отнето с мотива, че е представил невалиден документ, удостоверяващ българския му произход. Междувременно той е освободен от руско гражданство и Русия не иска да му издаде документи. Създалият се юридически казус забавя с месеци експулсирането на Циганов от страната.

Само месец остава до изтичане на срока, в който може да се отнеме гражданството на Сергей Адониев. Той е натурализиран с президентски указ от 23.05.2008. Освен, че е опасен за националната сигурност, има и съвсем формална причина да се ревизира гражданството му. Комисията е констатирала липса на нотариална заверка на декларация на Адониев, което е нарушение на Закона за българското гражданство.

Гражданството може да се отнеме също така ако лицето не е поддържало инвестициите, станали основание за придобиване на българско гражданство, за поне двегодишен период, считано от датата на натурализацията. Адониев попада и в тази графа. Но контрол дали инвестициите са реални няма.

Всъщност всички тези инвестиции никой не ги контролира дали въобще съществуват. Второ, какво се случва с тях. Трето, парите, от които идват, дали всъщност са чисти пари?. – пита адв. Хаджигенов

До края на 2018 ще изтекат давностните срокове за “инвеститорите” от ул. Паренсов 29 (Валеев, Ципулев, Торхов, Ирович), както и за строителя на Дунав Мост 2 – Андрей Каштанов. Животновъдът Пояркин е натурализиран доста по-късно от тях през 2011 г.

За издирвания от Украинската антикорупционна прокуратура Алексей Беленкий, давностният срок е изтекъл на 28.04.2016. Българският паспорт вече няма как да му бъде отнет.

Автор: Димитър Стоянов, Редактор: Атанас Чобанов

Публикацията е осъществена с финансова помощ от OCCRP