Одобреният за кандидат за български еврокомисар Екатерина Захариева е вероятно да бъде отхвърлена от Европейския парламент и може да не стане част от новата изпълнителна власт на Европейския съюз. Това прогнозира авторитетното издание „Политико“ в своя статия, в която представя петте имена от представения вчера списък от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В текста на медията Захариева, която получи ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“, е наречена „мишената“ и като причина се посочва ролята й като правосъден министър в корупционния скандал от 2018 г. с продажба на български паспорти.
„Макар да бе посочена от бивш служител по миграцията като свързана с престъпната схема, нямаше разследване за нея, но сега политическите й опоненти искат да напомнят на всички за асоциирането на името й със скандала“, пише „Политико“.
Според процедурата кандидатите за комисари трябва да отговарят на въпроси пред ресорните комисии на Европейския парламент, отговарящи за портфейла, предложен на съответния кандидат за комисар. Кандидатите биват оценявани по техните познания в конкретната област, както и по тяхната обща компетентност, ангажираност към европейската идея, лична независимост и умение да комуникират.
След тези изслушвания членовете на ресорната комисия провеждат обсъждане и изпращат писмени заключения на Председателския съвет (председателя на Европейския парламент и ръководителите на политическите групи), който обсъжда резултатите със Съвета на председателите на комисии. На този етап може да се появят искания за промени в разпределението на портфейлите или на предложения състав на Европейската комисия.
Процедурата не е формална, както показва опитът от 2004 г., когато под натиск от Европарламента, преди да се проведе окончателното гласуване, бяха направени две промени в предложения състав на комисията и една смяна на портфейл за първи път.
Евентуалният провал на кандидатурата на Захариева няма да е прецедент в българската история. През 2010 г. ГЕРБ и тогавашният премиер Бойко Борисов номинираха Румяна Желева за кандидат за европейски комисар, която да получи ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“ в проектосъстава на комисията „Барозо“. По време на изслушването си в пленарна зала обаче тя се провали, а причината – в периода преди изслушването в европейски медии се появяват информации за възможни връзки на Желева с българската организирана престъпност чрез съпруга й Красимир Желев. Особено известна става статията „Една гангстерска невеста за Европейската комисия?“ на популярния немски ежедневник „Ди Велт“.
Желева определя публикацията като „клеветнически твърдения и обиди“, а впоследствие самата тя е неубедителна по време на изслушванията на кандидат комисарите на 11 януари 2010. Румяна Желева трудно говори английски, а и отговорите й са неадекватни и трудно разбираеми.
На нейно място България представи нова кандидатура в лицето на Кристалина Георгиева. Евродепутатите я одобряват за поста с 488 гласа „за“, 137 „против“ и 72 „въздържали се“ на 9 февруари 2010 г. и поема същия ресор в комисията на Барозо.
Иначе в статията са изброени общо пет имена, които са „набелязани“ от евродепутатите да бъдат отхвърлени за комисията на Урсула фон дер Лайен.
Начело в списъка е унгарският кандидат Оливер Вархеи. Досега той бе еврокомисар по разширяването и добросъседството. В бъдещата комисия той ще отговаря за здравеопазването и благосъстоянието на животните. Той бе критикуван, че в предишната комисия е имал проблеми с върховенството на закона, а пред 2023 г. нарекъл евродепутатите „идиоти“.
Словенката Марта Кос е наречена „посланик в немилост“. Под въпрос ще бъде поставена нейната компетентност. През 2020 г. тя подаде оставка от поста посланик в Германия и Швейцария заради обвинения в злоупотреби и бе разследвана от външното министерство.
Белгийката Хаджа Лабиб вероятно ще бъде разпитвана за миналото си. Особен интерес може да предизвика пътуването й до Крим като журналист, което било финансирано от Русия. Интерес буди и издаването на визи за ирански официални представители, което едва не коства на Лабиб поста външен министър.
Петият е малтийският кандидат за ЕК Глен Микалеф, чиято номинация учуди дори негови съпартийци заради липсата му на опит за подобен пост, пише „Политико“.