И тия избори минаха. Социологическите прогнози преди тях засега се оказват донякъде верни, но се видя и че имало и незададени въпроси. Така величието на изненадата се оказа партията „Величие”, която със сигурност ще има представители в парламента.
Иначе картинката в Народното събрание ще бъде почти същата като в предишния, ако не броим изборната активност, която за цялата страна за националните избори ще е около 30 на сто, а за европейските – още по-ниска. Какво означава това е съвсем ясно, но със сигурност ще ни го обяснят подробно „анализаторите”, които на вече тълпи плъпнаха по телевизиите.
И отново въпросните „анализатори” със страст се заеха да прогнозират каква коалиция, сглобка, договореност или каквото и да е ще е възможна след обявяването на окончателните резултати от изборите. Изводът, до който единодушно стигнаха, е, че вариантите са малко, но накрая се съгласиха и че всъщност са много. Това е разбираемо, тъй като винаги е полезно да кажеш и едното, и другото, та в крайна сметка винаги да си прав.
В същото време обаче те поизтупаха от праха и две тези, толкова стари, колкото е демокрацията по нашите земи след 1989 година – „експертно правителство” и „правителство на националното спасение”. Интересното е, че тези две предположения се появяват винаги след всички избори, когато никой не знае какво се върти в главите на лидерите на партии и коалиции, а още по-малко е ясно кой на кого, защо и дали ще клекне. В крайна сметка се оказа, че спасението наистина ни е дебнело отвсякъде, макар че след 35 години социални експерименти светлината в тунела на въпросното спасение изобщо не се вижда.
Реално ГЕРБ печели изборите както обикновено с гол от съблекалнята, за второто място здраво се боричкат „Възраждане”, ПП-ДП и „възраждащото” под благотворното влияние на Пеевски ДПС. Също така реално обаче е и това, че всички загубиха гласове спрямо предишните парламентарни избори, което означава, че дори тъй наричаните им „твърди ядра” също са силно разколебани, като тази тенденция явно е на път да продължи. Само ИНТ увеличи резултата си, но остава да се разбере след време дали сами са си го постигнали или някой им е помогнал, за да бъдат поредния „златен пръст” в парламента.
Иначе, макар да нямаше официални изявления от партийните централи след приключването на изборния ден, лидерите им благодариха все пак на избирателите. Но не стана съвсем ясно за какво всъщност им благодарят – вероятно за това, че с помръкващ ентусиазъм все пак се отишли до урните.
Естествено в представяните ни „анализи” дежурно бе намесен и президента. Но в съвсем друг аспект.
Мнението на партийните вождове преди изборите бе категорично – президентът трябва повече да мълчи и ако говори, то това да са само общи приказки, в никакъв случай да не излиза пред което и да е множество с вдигнат юмрук, както и да гледа с леко око на политическите веяния, бури в чаша вода и всякакви други простотии, пък и да подписва всичко, което му се поднася на бюрото. Както и че нямал никакво право да изразява политически позиции, а само да се грижи да изразява въпросното „единство на нацията”, вменено му по Конституция, единство, дето всъщност отдавна го няма.
Това е твърде интересна теза, мотивирана всъщност от направо атавистичния страх на съвкупния политически елит, изразен в мисълта „президентът да не (вземе) да се върне”. Значи който и да е партиен вожд, народен представител, „анализатор” по медиите, пък и всеки граждани на тая държава има конституционното право да си изказва мнението, ама президентът не можел. Всеки сульо и пульо, дето е виждал жълтите павета само на картинка, но добре се е научил да говори, без нищо да казва, можел да дрънка каквото му текне, само на държавния глава това не му приличало. Всеки санкциониран по американския закон „Магнитски” можел да дава всякакви рецепти и нареждания, ама президентът, държавният глава, трябвало да си трае, Абе нямал това право и туйто!
Сега обаче нещата почнаха да се обръщат на 180 градуса. Повод за това им даде изказването на президента Радев в изборния ден, че ако партиите продължават тъй да я карат, алтернатива щяла да се появи. „Анализаторите” веднага съзряха в това директна заплаха за статуквото, но вместо по стар навик да порицаят Радев, че пак се изказал, взеха да го призовават да вземе най-после да си направи партия и на очертаващите се сигурност нови предсрочни избори да се заеме да спасява държавата и клетия народец, все още оставащ в нея.
Безспорно е, че още от снощи в партийните централи са започнали да правят сметки, при това далеч не само аритметически. Чии от тях ще се окажат прави или криви, това ще се види след месец, но лятото във всички случаи ще е не само атмосферно горещо, както предсказват синоптиците. А през това време служебното правителство на Главчев ще гърчи между чука и наковалнята и ще се опитва да кърпи дупките в пробития държавен чувал.
Огнян Марков