„Влизаме в сивата зона. Президентът винаги може да направи персонални промени в Министерския съвет и с това проблемът да се реши. Въпросът е, че ако той откаже по една или друга причина, реално няма никаква разпоредба в българското законодателство, която да казва какво да се прави. Оттук нататък започват тълкуванията, интерпретациите коя друга разпоредба може да се приложи, за да се излезе от тази ситуация”, заяви Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията по повод исканите от премиера Главчев ротации в служебния кабинет.
„Оттук нататък ще видим вероятно, ако се стигне до такъв сценарий, екзотични предложения – коя друга разпоредба евентуално би могла да се приложи. Най-вероятният казус, който може да се получи, е президентът, ако е решил да откаже, просто да не издаде указ и лицето си остава на поста”, прогнозира той.
Димитър Марков изказа мнение, че изначално никой не е мислил, че може да се стигне до какъвто и да било казус със служебното правителство. Като например този – парламентът да гласува вот на недоверие на служебно правителство? И какво става после?”, попита той.
Изводът е, че със стари и нова назначения някои политически сили се стремят да си осигурят лесна победа на изборите, правейки се в същото време, че са дистанцирани от служебното правителство.