Решението на кабинета Главчев за строителството в София на уж частна детска болница, впоследствие скоропостижно отменено показа ясно онова, което предричаха дипломати, аналитици и политици. Това, че служебният премиер физически няма да може ефективен в работата си, поемайки и поста на външен министър. Прогнозите, както се вижда, станаха факт около скандалното решение за строителството на нова болница в София, неясно всъщност именувана като детска, като всъщност от нейните близо 400 легла само 40 се предвиждало да бъдат педиатрични.
По този повод потърсихме мнението на Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, за да разберем каква всъщност е функцията на Министерството на външните работи в държавната администрация въобще, но и в настоящия момент и кой сега успешно или не кадрува там.
– Господи Керемедчиев, какво означава това – премиерът да е и външен министър, при това да е без никаква адекватна за длъжността подготовка?
– Грубо неспазване на всички норми в дипломацията е назначаването на премиера и за външен министър. Само три държави в света освен нас имат такова устройство, това са Фиджи, Самоа и Катар. Но трябва да отбележим, че в Катар емирът е лидерът на държавата, той отговаря за външнополитическата ориентация и политика на страната, а министър-председателят, който е и външен министър, е с много по- лимитирани функции, така че не можем да правим паралел. Според мен за пореден път се принизява дейността на Министерството на външните работи, и то в толкова важен момент за България, когато от външнополитическа гледна точка в момента в света ври и кипи. Военната помощ, която САЩ последно отпуснаха на Украйна, най-накрая вече е факт, което касае не само САЩ и Украйна, но и всички страни, членки на НАТО, включително България, която има много активна роля в подпомагането на Украйна. Тук нашата дипломация трябва да бъде много активна, за да можем да координираме изпращането на тази помощ по възможно най-добрия начин.
– Само това ли е важното в случая?
– Съвсем не. Да отбележим факта, че преговорите за членство по суша в Шенгенското пространство също са в ход и тук ролята на министерството е много важна. Преговорите трябва да продължат възможно най-активно, без прекъсване, за да можем да не забавим датата за влизането ни в Шенген по суша и по този начин да имаме и икономическите ползи от това. Нека също да добавим, на трето място, и преговорите за влизането в еврозоната, тъй като в резултата на политическата нестабилност в страната ни вече има гласове, които ни препращат това да стане през 2026 година. Важната роля в това е не само на Министерството на финансите, но и на външното министерство, тъй като решението е по-скоро политическо, отколкото икономическо. И на четвърто, но не на последно място, трябва да отбележим и провеждането на изборите зад граница, което е една от важните задачи на служебния министър на външните работи. Видимо е обаче, че не само той, но и екипът, който той е подбрал, нямат необходимия опит за провеждането на изборите зад граница, показателно е, че нито един от екипа, който е провеждат последните седем избора зад граница в МВнР, го няма на работа. Това поставя под риск организацията и провеждането и на изборите, което ще увеличи напрежението и недоволството на нашите сънародници зад граница.
– Нима така и не се намериха способни наши дипломати, някой от които да поеме този пост предвид важните задачи пред министерството, които очертахте. И кой кадрува сега в министерството?
– За съжаление дипломатите са обезверени и обидени от начина, по който се отнасят със тях политиците, много от политическите лидери принизяват работата на министерството на външните работи. Спомням си един бивш министър-председател, който искаше да стане външен министър само за да може да пътува зад граница. Това наистина е обидно за усилията, които се полагат от дипломатите ни в министерството и зад граница, за да може все пак България да стои стабилно е предсказуемо като страна, член на НАТО и Европейския съюз, страна, която преговаря за членство в ОИСР, страна, вече член на Шенген. Така че за съжаление, въпреки всички намеси на политическите партии, все пак Министерството на външните работи продължава да съществува и да работи. Тези политици, които смятат, че без външно министерство може да работи държавната администрация, според мен много бъркат.