Парцел собственост на Областна управа-Варна е предоставен за стопанисване на Технически университет/ не ме питайте защо/, а те от своя страна го отдават под наем за срок от 10 години на цена от 400 лв на месец. /цената е без коментар/.
Парцелчето е паркинг и стопанисването на Техническия университет може да се изразява само в ползването и отдаването му като паркинг, ноооо, се явява търгче, на което наша фирмичка го взима и ще направи до прозорците на хората автомивка, каквато Техническия университет не може да направи в предоставения за стопанисване имот.
Сега, пита се в задачата, защо от Район Приморски – Община Варна са издали разрешение за изграждане на автомивка, при положение, че такава не би могла да бъде изградена в имот публична държавна собственост, предоставен за стопанисване от Наемодателя като паркинг, освен в изключението на ал.3.
Разбира се, че няма как да се добера до договора за наем, но ме изумява факта на тази ал.3, създадена очевидно за определени хора и определени случаи, в които доброволно държавата отдава нещо под наем на ниска цена, с ясното съзнание, че наемателя ще генерира далеч повече приходи .
Герб законодателства! Как по друг начин може да се определи подобна вратичка?
И така, да си дойдем на думата!
Очевидно не сме в хипотезата на изключението по ал.3!
Технически Университет – Варна / Technical University of Varna ще прекрати ли договора си със сладката фирмичка, която е спечелила търга?
Район Приморски – Община Варна на какво основание е сменил предназначението на парцела ?
Закон за държавната собственост
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. – ДВ, бр. 64 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) Имоти – публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2, 5 и 6 и чл. 15а.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2005 г., отм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., нова – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) С договора за наем не може да се възлагат строителство и/или услуги по смисъла на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки, освен когато прогнозната стойност на приходите на наемателя за срока на договора е по-висока от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите
Но ако не сме в изключението на ал.3, то : „(7) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Отдадените под наем имоти – държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
(8) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) При нарушаване на забраните по ал. 7 договорът за наем се прекратява.“
Стела Николова