Седмица след публикацията ни „Служител на НСО изнудва чужд консул“ институциите не дават никакви признаци, че скандалните факти, изложени в нея, са ги разтревожили по някакъв начин.
В материалът ви разказахме за крещящ случай на наглост, при който консулът на Катар у нас е бил принуден да си плати за охрана от Националната служба за охрана по настояване на неин висш служител. А получените пари – между 30 и 40 хиляди лева – са разпределени между посветени в случая служители.
В отговор на молбата ни за коментар по изнесената информация, от Президентството ни посъветваха да насочим въпросите си към НСО, откъдето следвало да получим отговор. Освен до НСО насочихме въпросите ни по случая и към Главния прокурор, като очакваме реакция от двете инстанции.
За съжаление се създава впечатлението, че президентската институция не знае или не иска да знае какво се случва в НСО. А именно Президентът следва да реагира на сигнали за злоупотреби и нередности в службата. Работата на НСО е изключително отговорна, но липсата на обществен контрол в службата е изградила възприемането ѝ като структура, предоставяща единствено облаги.
И не само това – НСО функционира в условия на пълна непрозрачност, а Президентът като неин принципал следва да повдигне завесата, криеща от обществото случващото се в в нея. Защото тази завеса ни връща към мрачните времена на УБО, когато управниците не смятаха, че дължат обяснения на народа, а пък гражданите не смееха да питат.
Надяваме се, че „потулването“ и „замитането“ не са обичайните похвати на родните институции, претендиращи да са част от лицето на европейска България.