Трябва ли да бъде затворен заливът за плажуващи?
Над почвата и самата плажна ивица на залива Вромос радиационният гама-фон е завишен около 2-3 пъти”. Това каза в „Събуди се” по Нова телевизия д-р Георги Паздеров, директор на Регионалната здравна инспекция в Бургас. Радиационният фон обаче е петнист и на места може да достигне до 50 пъти над нормата.
Д-р Николай Милтядов пък замери на място радиационния гама-фон в залива Вромос. Уредът отчете 0,34 – 0.,36 микрогреи на час. Това означава, че радиацията на плажа е с около два-три пъти повече в сравнение с останалите плажове, обясни той.
„Това може да бъде потенциален риск от външно облъчване, при много продължителен престой на плажа, което след години да се прояви в болестотворни изменения върху организма”, коментира д-р Николай Милтядов.
„През годините на този плаж винаги е била поставяна табела за наличието на радиация. По закон задължение на здравните власти е, съвместно с Националния център по радиобиология и радиационна защита, РЗИ-Бургас извършва ежегодни проверки, както на съдържанието на радионуклеиди в почвата, растителността, водата, както и на радиационния гама-фон над самата плажна ивица”, обясни за „Събуди се” д-р Георги Паздеров, директор на Регионалната здравна инспекция в Бургас.
Според хората, които обичат да ходят на плаж в залива Вромос обаче повишената радиация е мит.
Повече уран, според тях, има под домовете ни, отколкото на плажа. Знам места, където от ядрения разпад хората масово боледуват от онкологични заболявания, каза неотдавна пред наш репортер феноменът от Димчево Иван Милев.
Животът му е свързан със залива Вромос и бившия рудник “Росен”. Дълго време той е работил в мината, но уранът не е влошил здравето му.
Заради радиоактивната истерия, земите в зоната се продават на безценица. В два от рудниците, заедно с медната руда, е проявено и ураново орудяване. Рудата се изсипвала в техногенните насипища, а останалата част се отделяла в процеса на флотация и оттам постъпва във хвостохранилищата. Те пък били снабдени с канал, който стигал до залива южно от нос Атия. Дългогодишната експлоатация на медните находища е довела до натрупване на радиоактивни утайки в чашата на хвостохранилищата и част от тях по канала е попадала в плажната ивица. Съдържащият се в рудата радий също бил изливан след обработката му в района на плажната ивица, където неподозиращите нищо хора, се къпели в морето и събирали тен на пясъка. Образувала се е радиоактивна тиня в близост до брега, кото обаче била почистена с пари от Евросъюза по програма Фар. Най-тихият и спокоен залив сега е засипан с чист пясък, но въпреки това здравните власти предупреждават, че събирането на тен е опасно за здравето.