От „Биволъ“ ни пишат
Статията от Георги Лозанов „Защо удариха „Биволъ“? предизвика широка дискусия . Българската редакция на ДВ получи писмо от Атанас Чобанов и Асен Йорданов, което предлагаме на Вашето внимание като част от цялата дискусия:
Медийният експерт Георги Лозанов публикува в Дойче Веле статия „Защо удрят Биволъ?“, в която на свой ред… удря „Биволъ“. Статията започва с риторичен въпрос и на пръв поглед като защитна пледоария, но завършва с хвърляне на кал срещу нашата медия. „Биволъ“ може би няма най-безупречната професионална репутация – разследванията му повдигат въпроса как се стига до публично недостъпна информация и дали медията не облагодетелства определени среди, докато се бори с някои прояви на социалното зло,“ споделя Г. Лозанов в Дойче Веле. Професионалната ни репутация, както и професионалната репутация на всеки субект, има своите конкретни индикатори. Нашата репутация се измерва с високите авторитетни световни награди за журналистика, десетките грамоти и отличия, с реномето ни пред най-уважаваните медии на планетата, с цитатите, интервютата и присъствието на „Биволъ“ в мейн-стрийма на глобалния медиен поток. Този актив е неоспорим и най-ясен критерий не само за професионалната, но и за моралната и обществената репутация на „Биволъ“. Това е нашето CV и никой не може да ни го отнеме!
Г. Лозанов твърди, че „публично недостъпната информация“ в някои наши разследвания вероятно „облагодетелствала определени среди“… За съжаление тази мисъл не внушава нищо друго, освен това, че авторът хвърля съвсем съзнателно пред аудиторията сянката на съмнението в работата на „Биволъ“, нейната обективност и обществена значимост. Обидно и разочароващо спрямо ерудицията на автора е подобно жонглиране с думите, хвърляне на недоизказани твърдения, полуизречени квалификации, без никакви примери и доказателства, но подриващи авторитета на „Биволъ“. „Нямам доказателства, но имаше там нещо за този, не му е съвсем чиста работата…“ Статията на дългогодишния бивш председател на СЕМ за съжаление завършва в тази тоналност. Но с какво се различават тогава неговите думи и подход от голословните обвинения и „ударите“ на „Гешевата“ прокуратура!? Как се стига до публично недостъпна информация е въпрос, който се изучава от нашите стажанти. Основна задача, цел, мисия и работа на разследващата журналистика по цял свят – и откакто съществува този жанр – е да се сдобие, да намери, да разполага и да обработва именно „публично недостъпната информация“! Странно е, че г-н Лозанов, въпреки статута си на медиен експерт, поставя под въпрос този факт. Не е за вярване, че той е пропуснал последните 10 години от развитието на технологиите, компетенциите и методите на работа, благодарение на които разследващите репортери по цял свят се обединяват, споделят, обработват информация и постигат глобален ефект от своите разкрития. Включително и като използват изкуствен интелект за обработка на големи масиви от данни, от които – както в научните открития – се ражда „недостъпната“ за старомодната школа информация.
Примерите са безбройни, но ще посочим само последните най-известни и актуални. Придобиването на “недостъпни публично данни” от документите по „Панамските документи“ или „Офшорлийкс“ или глобалните финансови „Перачници“, предизвикаха и предизвикват огромни политически катаклизми в някои от водещите страни в света. Та нима престъпленията, политическата корупция, корупционните сделки, практики, злоупотреба с обществени средства, контрабандата, наркотрафикът, „кирливите ризи“ и „задния двор“ на властта или Мафията са публично известни? Напротив, това винаги е било скрито, прикривано, замаскирано, заглушавано и пазено от достъп до обществото. Защото винаги тези дейности са престъпления в обществен ущърб и в ущърб на законността, държавността и интересите на обикновените хора. Излишно е да припомняме, че субектите на разследващата журналистика винаги искат да останат неразкрити, неосветени и непрозрачни пред публиката. А работата на разследващите журналисти е именно такава – да разкриваме тази скрита и пазена тайна информация, да я изследваме, анализираме, доказваме и да я предоставяме на обществото в името на един от изконните жалони на демокрацията – правото на всеки да бъде информиран и да има знанията, за да може да направи своя точен и верен избор.
Истинската разследваща журналистика винаги се сблъсква с цялата мощ на организираната престъпност, а в случаи като България – и с цялата мощ на държавата, която е завладяна изцяло и използвана за оръдие на организираната престъпност, с всички свои силови и репресивни механизми. Дейността ни на разследващи журналисти с нищо не се различава от подобната работа, която би трябвало да вършат полицията, законоохранителните органи – като следствие и прокуратура, ДАНС, одиторите и регулаторните органи. За „Биволъ“ тя се различава по това, че не е ограничена от нищо и от никого, съчетава в едно дейностите на всички тези органи, а по отношение на целта се реализира с публичността. Отличава се и по своята резултатност, за разлика от горепосочените органи. Какви „облагодетелствани среди“ от разследванията ни провижда г-н Лозанов? Ние му отговаряме с простичката и ясна дефиниция за мисията на разследващия журналист: Разследващият журналист има за цел да открие Истината и да я предостави на обществото. Нашата медия прави това и ние го доказваме в продължение на много години с работата си и целия бекграунд, публикации и перипетиите, през които минаваме. Не ни се иска да вярваме, че в мирогледа на г-н Лозанов има допирни точки с измерението на Пеевските пропагандни рупори, че всяко действие не може да няма своите користни причини. Е, ако за користна причина може да се считат обществените интереси и справедливост, то нека това да е нашата!
„Облагодетелстваните среди“ от разследванията ни всъщност са гражданите. Облагодетелствано е изтерзаното, ограбено и поразено българско общество от зловещата система на олигархия, плутокрация и мафиотски неофеодализъм, която все повече кристализира като посткомунистическа диктатура, зад фасадата на привидна демокрация. Припомняме на г-н Лозанов, че „Биволъ“ е единствената българска медия, създадена с пари от лично присъдена престижна журналистическа награда, а не с кредити, грантове или средства, спечелени от друг бизнес, бил той чист или сенчест. Именно „Биволъ“ пръв разработи ефективно в България съвременния и желания от много медии модел на спомоществователно, прозрачно и отчетно финансиране. Ако г-н Лозанов се пита кой плаща за разследванията ни, отговорът е много прост – плащат нашите читатели и абонати. Не дължим никому нищо и с публикациите си „облагодетелстваме“ единствено средите на информираните, критично мислещи граждани с позиция, визия и кауза. Ако успеем, те гласуват за нас с помощта си. Така ставаме едно цяло с читателите си и генерираме Свобода. Понятие, което е непоносимо за всеки авторитарен ум.
В заключение държим да заявим високо, че не приемаме провокираните от г-н Г. Лозанов опити за хвърляне на петно върху „Биволъ“, уж под формата на един аналитичен коментар по актуални въпроси. Подобен подход, с така подхвърлените голословни квалификации, без никакви конкретни факти по същество, сам говори за себе си, за автора и за вероятните негови цели и вдъхновители.
https://www.dw.com/bg/%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%82/a-49966653
*Заглавие на редакцията