Недялко Йорданов
РОДНА РЕЧ
Всяка нощ, всеки ден
ти нахлуваш във мен
моя истинска и сладкогласна!
От безкрайно далеч!
Моя българска реч!
Моя вечна съдба… И прекрасна…
Едно малко дете
с теб щастливо расте…
И прилежно и звучно те срича…
Цяло в твоята власт…
Колко майчина страст!
Да те учи и да те обича…
А какви врагове
векове.. векове…
се опитваха да те убият!
Днеска твойте чада
пак свещена вода
от безсмъртното изворче пият…
Колко музика… Стих…
Аз от малък открих…
И във себе си вечно те пазя…
Моя българска реч…
Моя арфа и меч…
И завет на Славейков и Вазов…
Старомоден съм, знам.
Ти си светлият храм
в който тихичко влизам на пръсти…
И когато греша
мойта грешна душа
мълчаливо във тебе се кръсти.
Прости нашия грях…
Ах, защо ме е страх…
Дойде време жестоко и жалко…
Суета… Беднота…
И ни пръсна света…
И останахме толкова малко…
Моя реч… Мой език!
До последния миг!
До последния дъх… И до края!
Непохватен и тих –
този мой верен стих
позволи ми да ти завещая!