Изникващите всеки ден нови разкрития за тъмната дейност на тъй наричания
Нотариус и оплетените в мрежата му магистрати, затъмниха в някаква степен важния
въпрос – кой ще управлява страната след 6 март? Дали това ще е някакво правителство
с премиер Мария Габриел, или президентът Радев с охота ще се заеме пак да съставя
служебен кабинет?
Двете групировки – ГЕРБ – СДС и ПП-ДБ, са се запънали като инатливи магарета
на мост по въпроса кой да бъде министър на външните работи в евентуално бъдещо
редовно правителство и никой не иска да отстъпи. Няма и индикации засега някой да
възнамерява да го направи. Оказва се, че в двете групировки вече няма страх от
„зловещата” според тях сянка на президента и негово служебно правителство и са
готови да играят вабанк, та доли да се стигне до нови парламентарни избори.
Това си има своето обяснение. Все сме виждали досега караници, дрязки,
приятелски огън и вадене на кирливи ризи в Сглобката, но тази явно надхвърля мащаба
на обичайните досега бури в чаша вода.
В ГЕРБ и присъдружния им СДС са убедени, че другата групировка вече
отявлено преяжда с власт, което според тях не е здравословно за тяхното и държавното
храносмилане. И най-вероятно са наясно, че след толкова много отстъпки, ако и сега
направят крачка назад, то Променящите съвсем ще обнаглеят, като последствията за
това ще са печални за държавата.От другата страна на въпросните Променящи се явно им се услади властта, на
всичкото отгоре имат стотици идеи как в държавата да се установи правилен правов,
икономически и социален ред, като единственото условие е те да са на важните лостове
на властта. И също така са наясно, че ако сега отстъпят, това ще е началото на края им.
Третата страна в този процес на държавническа дейност – ДПС в лицето на Делян
Пеевски, се старае засега да играе миролюбивата роля на синя каска. Което е доста
изненадващо, защото досега каквото кажеше Пеевски, това и ставаше. А сега
феноменът на ДПС го кара за кротки молитви към спорещите да вземат да седнат и да
се разберат, тъй че за всеки да има място под слънцето по думите на генерал Атанасов.
Което всъщност е есенцията в цялата политическа дейност на тази партия досега.
Какво ще се случи в крайна сметка, то ще се види. Простият народец обаче, от
който една трета живее под или съвсем близо до жизнения минимум, а другата една
трета непрекъснато се опасява да не премине към положението на първата, се чеше по
тила и се чуди дали това е обикновената борба за кокала, или дали все пак някой не се е
загрижил сериозно за неговите и на държавата проблеми. Като последният въпрос
предвид случвалото се през 34-те години демокрация по нашите земи, си е направо
реторичен.