Свободата, демокрацията и човешките права са най-висшите достижения на нашата цивилизация, за които поколения наред са вложили усилия и саможертва. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на офис на Европейската организация за публично право (EPLO) в Ри;. Държавният глава пристигна по-рано днес на двудневно посещение във Ватикана и Италианската република r бе посрещнат от президента на Италия Серджо Матарела. На откриването на офиса присъства и президентът на Република Гърция Катерина Сакеларопулу.
„Тези права заслужават нашите постоянни усилия, защото в днешното време на несигурност, на растящи предизвикателства и светкавични промени, именно тези ценности, които ние трябва да защитаваме всеки ден, са нашият морален компас, който трябва да следваме във времена на изпитания”, коментира Румен Радев.
Политиката за нелегалната имиграция в Европа беше една от темите, които засегна държавният глава в своето слово. Президентът посочи, че, от една страна, трябва да защитим нашите граждани, икономики, социални системи и дори нашата култура от рисковете от нелегална миграция, а, от друга, трябва да се помогне на всяко човешко същество в нужда.
Искам да видя Европа зелена и чиста, колкото се може по-скоро, давайки пример за климатична неутралност за останалия свят, каза Радев. Той посочи обаче, че балансът между тази цел и икономиките и социалните системи е много крехък и трябва да бъдем внимателни със скоростта. В моята бивша професия скоростта е живот, ако ти изгубиш скорост, ще се разбиеш, но не мога да кажа същото за Зелената сделка, добави президентът.
През 2017 г. в библиотека в Модена открихме безценен ръкопис за нашата история, заяви Радев по повод репродукцията на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, която беше представена в президентската институция. Ръкописът е първият исторически трактат, посветен на България. Трудът, написан на латински език от Петър Богдан, е завършен около 1667 г. В рамките на 200 страници ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.
Дълго време не бяха открити нито оригиналният ръкопис, нито печатен екземпляр на трактата, като едва през 70-те години на XX век историкът проф. Божидар Димитров открива записки на редактора, свързани с ръкописа на Петър Богдан. Проф. д-р Лилия Илиева Илиева откри в края на 2017 г. пълния ръкопис на най-старата история на България в Университетската библиотека на италианския град Модена.