Блестящите бургаски таланти Самуел Мануелян и Жаклин Костадинова продължават напред в „Гласът на България“. В неделя вечер (1 декември 2024 г.) те се класираха за полуфиналите, като спечелиха вота на зрителите.
Самуел Мануелян просълзи Иван Лечев с изпълнение на Кирил Маричков. Лечев не издържа на чувствата, които нахлуха в душата му и по време на изпълнението от страна на Самуел на песента на „Мой свят“ на Кирил Маричков. „Колко е прекрасно, че музиката продължава да живее и след тези, които са я създали. Благодаря ти, Самуел. Това е жест към един мой приятел, който вече… “, каза Мастъра, но емоциите бяха толкова силни, че не успя да завърши изречението…
Бургазлията стигна до плейофите, след като беше в отбора на Лечев, но Графа го открадна. „Той има красив тембър и светла аура“, обявиха от „Гласът на България“. „Преди половин година не мислех, че съм подходящ за Гласът на България“, посочи пък бургазлията.
Жаклин Костадинова започна участието си при Графа, но и тя беше открадната – от Мария.
В навечерието на 1 декември 2024 г. кметът Димитър Николов призова за подкрепа на двамата очарователни и талантливи бургазлии. „Нека покажем, че Бургас застава зад своите таланти! Подкрепете ги с вашите гласове и споделете с приятели, за да достигне тази енергия до повече хора. Бургаският дух заслужава да блести на националната сцена – нека го направим заедно“, обяви той.
Но нека се запознаем повече с младия бургаски талант.
На първо място Самуел поставя семейството и твърдо държи на семейните ценности. После са музиката, поезията, работата.
Той е най-малкият син на добре известния в Бургас д-р Лорис Мануелян – който три мандата бе заместник-кмет по здравеопазване, социални дейности и спорт и член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. В момента д-р Мануелян е началник на Отделението по хемодиализа на УМБАЛ – Бургас.
Но освен изтъкват специалист, д-р Лорис Мануелян е известен и с артистичните си заложби. Той е автор на стихове и песни, член е на Съюза на българските писатели.
Малкият Самуел също е доктор, но по ветеринарната медицина, продължавайки в някаква степен семейната традиция, ориентирана към хуманизма.
„В началото на пътя ми в изкуството стои китарата. 95% тръгва точно от нея. Макар мнозина да казват, че сме наследствени поети, аз не смятам себе си за поет. Но пък една песен има нужда от текст. За мен в повечето случаи първо е музиката, мелодията и след това текстът“, обяснява ви интервю младият музикант, който е завършил математическа гимназия в Бургас и след това ветеринарна медицина в Стара Загора.
„Баща ми беше този, който още в началните класове ми показа първите три-четири акорда. Оттам нататък почнах сам да се уча. Имаше идея в един момент да ходя на уроци по китара, но така и не се случи“, признава Самуел.
Не случайно избира за своя професия ветеринарната медицина. Причината са трудностите, които среща неговият по-голям брат, който е хуманен лекар, в опитите си да придобие медицинска специалност и да се реализира напълно в професията..
Докато следва ветеринарна медицина в Стара Загора, около него се оформя кръг от студенти, които не ходят по дискотеки и заведения. Така групата се отдава на уютни вечери с китара. Следва формирането университетска музикална банда. Като студент в четвърти курс заедно с колегите и един преподавател, вече оформени като група с репертоар, получават предложение за работа през лятото в заведение на Слънчев бряг.
Музиката носи удоволствие не само на него, но и на близките му. Той с усмивка разказва за реакциите на малката си четиригодишна дъщеричка и на домашния любимец – булонката Бенет. Дете и куче притихват и се наслаждават на мелодията, когато Самуел засвири.
След като завършва висшето си образование Самуел лесно намира нови съмишленици в музиката и с тях започват работа на кораб в Карибския басейн. Котва в Бургас на карибското преживяване слагат любовта му към Даяна и създаденото семейство. Избира да свие гнездо, вместо да пътешества и е убеден: „В Бургас е по-хубаво от Карибите. Живеем на прекрасно място. Винаги съм искам да живея в Бургас и не съжалявам за решението си“, категоричен е талантът.
„Не искам слава на всяка цена, просто се чувствам прекрасно, когато свиря и пея. С годините започвам да слушам с друго ухо и бургаската музика. Бургаските музиканти сега ги възприемам по друг начин и разбирам, че са много добри“, казва Мануелян – младши.