Констиционният съд отряза ГЕРБ-ерастите, съдиите обявиха, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията
България остава една от малкото страни в ЕС, в която джендърите са нежелани. Противно на очакванията днес Констиционният съд обяви, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон. Това става ясно от съобщение на съда, цитирано от БТА.
Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон, съобщава Нова телевизия. Решението на съдиите е подписано с четири особени мнения – на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.
Истанбулската конвенция беше изтеглена от парламента и изпратена от 75 депутати на Конституционния съд.
Съдиите правят анализ на хронологията от събитията по проблемите с домашното насилие години назад. И казват в решението си, че има връзка между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на „трансджендър“ лицата.
Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така например, за да се определи обектът на защита от всички форми на насилие и на дискриминация, е използван терминът „жени“, но от друга страна преводът на понятието „gender“ като „социален пол“ присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност.
Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид, анализират съдиите. И тъй като понятието „Gender“ се употребява в изразите „gender equality, „gender-based violence“ и други, то тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията.
Въпреки, че не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора , Конвенцията е и първият международен договор, подписан от България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“, смятат от КС.
Анализът на термините „gender“ – преведен на български език веднъж като „пол“ и втори път като „социален пол“ и „gender identity“ преведен на български език като „идентичност, основана на пола“ сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. А липсата на единно разбиране за понятието „gender“ се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса „за“ или „против“ джендър-идеологията.
Според КС вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните цели и нейното заглавие с така дадената дефиниция за „пол“.
Правното равенство между половете е провъзгласено в Конституцията. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях, пише КС и продължава, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. А социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.
Понятието „gender“ присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex“, а това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане.
Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“ и това би наложило да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент, пише в мотивите на КС.
Съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов казват в своето особено мнение, че „решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента“.
По думите им обаче, времето ще е съдник дали взетото решение въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие.
Ненков и Ангелов коментират, че само може да се предполага какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието.
Бившият Омбудсман и настоящ съдия в КС Константин Пенчев в своето особено мнение коментира, че съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран.
Пенчев посочва обаче, че