Сбогом Иракли.
По работа минах по пътя Бургас – Варна и реших да се отбия през Иракли, ей така да погледам морето и да се сетя за едни хубави времена прекарани там.
Когато стигнах заварих страховита гледка – бетон се лее като за световно на мястото на ламариненото (единственото заведения, което имаше в района навремето) и бунгалата, които бяха около него. Това го очаквахме, просто не може такова райско кътче да не бъде осрано, но голямата изненада дойде, когато видях, че общината е сложила нови пътни указателни табели на разклона към село Емона, където е указано, че освен към Емона отбивката води и до плаж Иракли, а ако продължите направо, където преди пишеше плаж Иракли, вече отивате към плаж Вая. Освен това малко след този разклон има поставен постамент за бариера, която на практика ще затвори пътя до плаж Иракли, който път е строен с парите на нашите бащи и майки. Тарикатите сменят имена, заграждат пътища, засират с бетон и ни лишават нас и децата ни от достъп до един от последните хубави и диви плажове в България.
RIP Иракли, ние няма да те забравим.
P.S. И да вметна, че собственикът на строежите и концесионер на плажа иска 36 лв, за чадър с два шезлонга, ако искате, заповядайте, ако не искате, отивайте другаде. Към 36-те лева трябва да добавите и подобаваща сума за паркинг, който паркинг, разбира се, беше държавен път едно време. Ще се видим на море в Гърция.
Фейсбук
снимка :Данаил Цанков