Светска личност, вдовица, бижутер, шпионин: Как един агент на ГРУ си проправи път в кръговете на НАТО в Италия

Христо Грозев

Христо Грозев е водещ разследващ Русия в Bellingcat, който се фокусира върху заплахи за сигурността, извънтериториални тайни операции и оръжие на информация. Неговите разследвания на самоличността на заподозрените за отравянията с Новичок през 2018 г. в Обединеното кралство спечелиха на него и екипа му Европейската награда за разследваща журналистика.

ри минути преди полунощ на 14 септември 2018 г. мобилният телефон на Андрей Аверянов започва да звъни. Въпреки късния час телефонните записи показват, че генерал-майор Аверянов, командирът на подразделение за тайни операции на ГРУ 29155 , все още е в офиса си в централата на руското военно разузнаване на Хорошевское шосе 76 в Москва. 

По-рано същия ден Bellingcat и неговият руски разследващ партньор The Insider публикуваха разследване за прикритите самоличности на „Руслан Боширов“ и „Александър Петров“, двама шпиони под прикритие на ГРУ, замесени в отравянето с Новичок на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, Англия. Разследването взриви капака на крещяща дупка в търговията на ГРУ: в продължение на почти десетилетие руското военно разузнаване снабдяваше своите шпиони с последователно номерирани паспорти, позволявайки на разследващите журналисти, които са придобили данни, които обикновено изтичат на черния пазар на Русия, да разкрият други шпиони просто чрез проследяване на такива партиди от числа. 

В часовете след публикацията на Bellingcat този ден, Аверянов е получил няколко телефонни обаждания от своя висш шеф – шефът на ГРУ Игор Костюков. По подобен начин самият Аверянов се е свързал с много от подчинените си, които са пътували с такива паспорти – включително двамата шпиони, замесени в неуспешния преврат в Черна гора през 2016 г. 

Среднощният обаждащ се беше началникът на отдел 5 на ГРУ или така наречената програма за нелегални – малко известен отдел, който разпръскваше военни шпиони по света под фалшиви самоличности. Двамата офицери от ГРУ разговаряха малко повече от две минути.

Бележка относно метаданните за запис на разговори

През 2019 г. в хода на разследването на отравянето на Скрипал получихме метаданни от записите на разговори на генерал-майор Андрей Аверянов. Тези записи, обхващащи периода от средата на 2017 г. до края на 2019 г., хвърлят светлина върху широка мрежа от шпиони, управлявана от руското военно разузнаване. Данните за повикване съдържат местоположение, час и данни за повикващата страна, но не и съдържание на комуникациите.

 

На следващия ден, 15 септември 2018 г., жена с дълго, звучащо на латински име си купи еднопосочен билет от Неапол, Италия, до Москва. В продължение на около десетилетие тази личност пътуваше по света като космополитна социалистка, родена в Перу, със собствена линия бижута. По-късно същата вечер тя кацна в Москва и не е известно да е напускала Русия оттогава. Тя летеше с паспорт от един от диапазоните от номера, които Bellingcat беше разкрил предишния ден – всъщност нейният се различаваше само с една цифра от паспортите, с които шефът на Боширов и Петров от ГРУ е летял за Великобритания само шест месеца по-рано. 

Името в паспорта й беше Мария Адела Куфелд Ривера и както разкриха Bellingcat и нейните разследващи партньори, тя е била нелегална от ГРУ, за която приятели от офисите на НАТО в Неапол от години са вярвали, че е успешен дизайнер на бижута с пъстра история и хаотичен личен живот .

Това съвместно разследване на Bellingcat, Der Spiegel, The Insider и La Repubblica е проведено в продължение на 10 месеца. Базира се на данни от отворени източници, обществено достъпни архиви, данни от FOIA от Перу, изтекли руски бази данни и интервюта с хора, които без да подозират са се сприятелили с руския шпионин. Повечето от хората се съгласиха да бъдат назовани, въпреки че първоначално се страхуваха да говорят публично за лице, което сега разбират като шпионин на ГРУ. И все пак някои от тези, които говориха, го направиха само при условие за анонимност поради тези опасения.

Измисляне на „Мария Адела“

На 8 август 2005 г. службата за гражданска регистрация на окръг Independencia в Лима, Перу, получи заявление за вписване на нов перуански гражданин в националната база данни на гражданите на страната. Бъдещата гражданка заяви, че се казва Мария Адела Кухфелд Ривера, а адвокатите й представиха акт за раждане от гражданския регистър на крайморския град Каляо. Актът за раждане е с дата 1 септември 1978 г. и носи пореден номер 1109 в регистъра на ражданията на Перу за тази година.

Според писмо от перуанския цивилен регистър , прегледано от Bellingcat, гражданският служител, занимаващ се със случая, е отложил заявлението и е поискал допълнителни доказателства за действителното раждане на Мария Адела. 

На 19 август 2005 г. адвокатите на „Мария Адела” представят допълнителен документ: свидетелство за кръщение от енорията Кристо Либерадор в Каляо. Според църковния документ бебето Мария Адела е родено на 1 септември 1978 г. и е кръстено две седмици по-късно, на 14 септември 1978 г.

Цивилният служител в Лима не беше убеден и се обърна за проверка към енорийския свещеник в епархиите на Кристо Либерадор, Rvd. Хосе Енрике Ерера Кирога. За нещастие на чакащия гражданин, свещеникът дори не би трябвало да проверява църковните архиви, за да съобщи, че документът е фалшив. Той имаше честта да бъде основател и встъпителен свещеник в тази църква, основана през 1987 г. , девет години след предполагаемото кръщение на Мария Адела. Уебсайтът на епархиите на Кристо Либерадор дава подробности за датата на основаването му, нещо, което представител на енорията потвърди, когато Bellingcat се свърза с него.

На 22 декември 2006 г. в годишен отчет за бюджета до Конгреса на Перу перуанското министерство на правосъдието съобщи , че неговата служба за миграция и натурализация е открила три измамни молби за гражданство през 2005 г., една от които е тази на „Мария Адела“. Докладът заключава, че самоличността на това лице е неизвестна и препраща случая към националния прокурор като престъпление срещу обществената сигурност и вярата.

Второ: Московското олимпийско дете

Въпреки че перуанското гражданство на Мария Адела е мъртвородено, нейните командири от ГРУ – вероятно без да знаят, че перуанското правителство ще оповести публично този фалстарт – решават да продължат да поддържат тази самоличност за своя шпионин. Причината за тяхната упоритост е неизвестна.

Каквото и да беше, „Мария Адела“ получи първия си руски паспорт през 2006 г., използвайки точно същото име и рождена дата. Според създадената за нея прикритие тя е работила като „водещ специалист“ в Московския държавен университет и е живяла на московски адрес още през 2010 г., според регистрационните бази данни. Тези, които сега живеят там, ни казаха, че никога не са чували за нея.

Трябва да се отбележи, че вътрешният руски паспорт, издаден на „Мария Адела“, принадлежи към гамата, която ГРУ е издало за вътрешни паспорти на поне шестима други шпиони на ГРУ, включително офицер, обвинен в отравянето на българския производител на оръжия Емилиян Гебрев, и друг офицер, замесен в отравянето на Сергей Скрипал. Въз основа на близостта на номерата на паспортите и известната дата на издаване на другите паспорти, можем да преценим, че „Мария Адела“ е получила руските си документи за самоличност през ноември или декември 2006 г. – точно преди перуанското министерство на правосъдието да изгори публично нейната самоличност, макар и на малко посещаван уебсайт.

Въз основа на интервюта с четирима души, с които „Мария Адела“ се сприятелява през следващото десетилетие, тя разказва на тези, които среща, следната предистория за нейното име и произход: тя е влюбено дете на баща германец и майка перуанка и е родена през Каляо, Перу. Нейната самотна майка е пътувала с малката „Мария Адела“ до Съветския съюз през 1980 г., за да присъства на Олимпийските игри в Москва. Майка й обаче е получила спешно съобщение от Перу, което я изисква спешно да се върне у дома – и е оставила малката „Мария Адела“ на грижите на съветско семейство, с което тя очевидно се е сприятелила. 

Майка й никога не се завръща и „Мария Адела“ израства в Русия, като има трудни отношения както с осиновителката си, така и с баща си, който – каза тя на хората – я е малтретирал в детските й години. Последното, каза тя на хора, с които се сприятелява, е причината да не иска да живее в Русия – или да се омъжи за руснак – и обясни желанието си да живее и да създаде семейство в Западна Европа.

Рим, Малта, Париж

Bellingcat не успя да открие данни за пътуване за „Мария Адела“ преди октомври 2011 г. поради частичния характер на наличните бази данни за пътувания. Въпреки това, множество публикации в социалните медии, показващи я на снимки на други хора, я поставят в Малта и Рим в периода между 2009 и 2011 г. 

Марсел Д’Арги Смит, бивш редактор на британското издание на списание Cosmopolitan, стана близка приятелка с „Мария Адела“, която срещна на питиета в Малта през лятото на 2010 г. „Мария Адела“ живееше в Малта с тогавашния си приятел, но в някакъв момент се премества в Остия, близо до Рим, за да вземе уроци по гемология. Мария упорито се опитваше да получи германски паспорт заради германския си баща, каза г-жа Д’Арги Смит, но процесът се спря, след като Мария Адела внезапно загуби интерес.

Най-ранните записи за международни пътувания на „Мария Адела“, открити от Bellingcat, са от 10 октомври 2011 г., когато тя предприе първото от много дни и половина пътувания с влак от Москва до Париж през Беларус. Паспортът, с който тя пътува по време на това пътуване и през следващите няколко години, е издаден през август 2011 г. и има номер 643258050 – само няколко номера по-далеч от този на „Сергей Федотов“ , един от старшите офицери на групировката 29155 на ГРУ. 

 

 

Според Марсел Д’Арги Смит, „Мария Адела“ първоначално е учила гемология в университет в Рим и е пътувала до Обединеното кралство през февруари 2011 г. на организирано от училище пътуване до различни компании за моден дизайн. През октомври 2011 г. „Мария Адела“ се премества в Париж, за да следва MBA. Данните за италианската имиграция, получени от La Repubblica и прегледани от нашия екип, потвърждават спомените на г-жа Д’Арги Смит и показват, че „Мария Адела“ първоначално е пътувала с краткосрочни френски визи, като в крайна сметка е получила студентска виза през септември 2011 г.

Малко след като се премества в Париж, тя регистрира собствена търговска марка за бижута във Франция под марката Serein . 

Това вероятно е началната фаза на дългосрочен план на ГРУ за внедряване на техния нелегален шпионин като самостоятелна бизнесдама и светска личност. През следващите години тя осигурява прикритие, докато тя се опитва да получи достъп до най-високите ешелони на Съвместното командване на съюзническите сили на НАТО в Неапол, Италия.

Краткотраен брак

През юли 2012 г. „Мария Адела” се омъжи за мъж, за когото каза на приятели, че е италианец, разказаха пред наши репортери трима нейни познати. В действителност, освен италиански паспорт, съпругът й притежава еквадорско и руско гражданство и е роден в Москва от майка рускиня и баща от Еквадор.

Изтекли руски данни за пътуване и миграция и данни от отворен код от страницата на съпруга в социалните медии показват, че през април 2012 г., точно преди сватбата им, той е получил руски паспорт от посолството на Русия в Еквадор. След като бракът е регистриран в Рим, Италия, той пътува до Москва, където получава руски данъчен идентификационен номер през септември 2012 г.

Година по-късно той отново пътува до Москва, отделно от „Мария Адела“. Той почина в Москва на 13 юли 2013 г. на 30 години, като причината за смъртта е записана в смъртния акт като „двойна пневмония и системен лупус“. 

Данните за преминаване на границата показват, че „Мария Адела“ не е била в Русия по време на смъртта на новия си съпруг и е пристигнала в Москва едва месец по-късно, на 15 август 2013 г. Негов близък приятел, който се съгласи да говори с The Insider при условие за анонимност поради опасения за собствената си безопасност около обсъждането на темата предвид ролята на „Мария Адела“ като шпионин беше изненадан да научи, че той се е оженил, без да каже на приятелите си, и предположи, че може да се е съгласил на брак по сметка, за да помогне на някого вземете европейски паспорт. Приятелят също каза на Insider, че е бил диагностициран с лупус по-малко от два месеца преди внезапната му смърт. [Системният лупус е заболяване на съединителната тъкан с неизвестни причини, което според медицинската литература се среща рядко сред младите мъже].

Веселата вдовица от Неапол

След брака си, в началото на 2013 г. „Мария Адела” регистрира собствена компания в Италия – Serein SRL, чиято корпоративна цел е производство и търговия на бижута и луксозни артикули. Както се вижда от разрешение за пребиваване, издадено от полицията в Неапол и получено от La Repubblica, не по-късно от октомври 2015 г. тя се е преместила в елегантния квартал Посилипо на крайбрежния град с изглед към залива на Неапол.

Именно в Неапол достига своя връх в кариерата на „Мария Адела” като руски нелегален шпионин. През следващите три години тя се превърна в неотменна фигура на местната социална сцена. Тя отвори бутик за бижута и луксозни артикули, който по-късно го превърна в модерен клуб, посещаван от местния хайлайф, и в крайна сметка стана секретар на благотворителна организация, която също беше посещавана от членове на командния център на НАТО в Неапол.

Бутикът на Мария Адела предлагаше маркови бижута от линията Serein, за които тя твърди, че е проектирала сама. Вече несъществуващата уеб страница на нейната компания описва бижутата Serein като „създадени за елегантната жена, която никога не прекалява“. 

Всъщност обратното търсене на изображения показва, че цветните бижута със собствена марка, продавани в бутика на „Мария Адела“ и рекламирани на уебсайта като „произведени в Неапол“, изглежда са евтини бижута, закупени от китайски онлайн търговци на едро.

Това не попречи на издигането на „Мария Адела“ в обществото на Неапол като модерен дизайнер на бижута и светска личност – излизайки в обществото под името Адела Серейн, според приятели, тя и нейната галерия бяха представени в местни медии, като този промоционален видеоклип, възхваляващ лансирането на „The Serein Concept Gallery“. Репортаж в местен вестник по онова време описва подробно присъствието на местни съветници, предприемачи и известни личности.

Управление на Лайънс клуб

Социалният обхват на „Мария Адела“ обаче не се ограничава до тълпата в Неапол. 

По някое време през 2015 г. „Мария Адела“ става секретар – и един от най-активните членове – на местна благотворителна организация – Лайънс клуб Наполи Монте Нуово. Това не беше просто редовен клон на Лайънс клуб, организация, която обхваща целия свят и която се стреми към подобряване на общностите, в които работи, и напредък на гражданското общество. Първоначално е създаден от базиран в Неапол офицер от НАТО .

Според Oberstleutnant Thorsten S, офицер от германския Бундесвер който през 2015 г. беше касиер на този клон на Лайънс клуб, членството в клуба беше намаляло през предишните години и изпълнителен директор от най-големия Лайънс клуб в Неапол препоръча „Мария Адела“ като начин за ободряване на членството чрез добавяне на жизнена международна връзка. Оберстлейтенантът говори при условие, че бъде цитиран само с първия инициал на фамилията си, както се изисква от персонала на Бундесвера, когато говори с медиите. Той си спомня, че „Мария Адела“ беше много активна в опитите си да съживи дейностите на клуба, присъстваше на всички събития и в един момент през 2018 г. – когато членството намаля и изгледите за закриване на клуба отново се появиха – дори доброволно плати членския внос на всички. Оберстлейтенант Торстен С каза, че никога не е разбрал мотивите й да го направи.

 

 

Трима свързани с НАТО познати на „Мария Адела“, интервюирани от разследващия екип, казаха, че в ролята си в Лайънс клуб тя е общувала с много служители на НАТО, сприятелила се е с редица офицери от НАТО и е имала чести социални контакти с тях. Един служител на НАТО, който говори с разследващите при условие за анонимност, призна, че е имал кратка романтична връзка с Мария Адела. Нейният любовен живот също беше тема, която Мария Адела обсъждаше с приятели. В имейл, споделен с Bellingcat от Marcelle D’Argy Smith, „Мария Адела“ пише, че служител на американския флот, когото е срещнала в Неапол и който е бил фотограф, е бил „малко влюбен“ в нея.

Но не всички връзки, които тя започна, бяха от романтично естество, далеч от това. Един от хората, възприеман като приятел на „Мария Адела“, беше полковник Шелия Брайънт, тогава генерален инспектор на военноморските сили на САЩ в Европа и Африка. Г-жа Брайънт, която напусна Неапол през май 2018 г. и се кандидатира за Конгреса като демократ, казва, че е намерила предисторията на „Мария Адела“ за объркваща и неубедителна („защо някой би изоставил детето си в Съветския съюз?“) и нейният непрекъснат източник доходи, които са трудни за обяснение („тя отвори магазин и често местеше апартаменти в богати части на града без надеждни потоци от доходи“). Г-жа Брайънт казва, че тя и съпругът й ограничават общуването си с „Мария Адела“ до социално взаимодействие, опитвайки се да й помогнат да преодолее това, което изглежда е емоционален проблем с мъжете. Това възприятие беше повторено от Марсел Д’Арги Смит и един друг познат на „Мария Адела“, който говори с Bellingcat при условие за анонимност. Г-жа Брайънт казва, че не са обсъждали политика с „Мария Адела“ и че тя самата е имала ограничен достъп до силно поверителна военна информация на принципа „необходимост да се знае“. Според спомените си „Мария Адела“ е общувала социално не само с американски, но и с белгийски, италиански и германски служители и офицери на НАТО. 

Г-жа Брайънт каза, че тя и съпругът й са били запознати с „Мария Адела“ от съпругата на изпълнител от правителството на САЩ, разположен в Неапол. Репортерите многократно се опитваха да се свържат с тази жена, но тя блокира следователя на Bellingcat, след като се обърна към нея чрез Facebook, и отхвърли телефонните обаждания от репортери на Der Spiegel.

Друг човек, който беше описан от Oberstleutnant Thorsten S като близък до „Мария Адела“ – преди да се скарат един с друг през 2018 г. – беше системен администратор на данни в командния център на НАТО в Неапол. Този човек – който вече не е в НАТО – първоначално се съгласи да говори с Der Spiegel. Въпреки това, след като разбраха темата на разследването, те вече не отговаряха на обаждания или съобщения нито от Der Spiegel, нито от Bellingcat.

Докато „Мария Адела“ със сигурност е имала пряк личен достъп до много офицери от НАТО и американския флот в Неапол – и е разменяла домашни посещения с няколко от тях – не е ясно дали тя някога е имала физически достъп до базата на НАТО. Въз основа на различни цифрови галета и спомени от познати, тя обаче присъства на много събития, организирани от НАТО или американските военни – включително годишните балове на НАТО, различни вечери за набиране на средства и годишните балове на морската пехота на САЩ. Тя поканила в магазина си и свои познати от НАТО, като поне един от тях се сетил да е пазарувал от него.

Бахрейн и извън него

Спомените на г-жа Д’Арги Смит и публикациите в социалните медии във Facebook на „Мария Адела“, както и в този на нейната компания, показват, че от 2013 г. тя редовно е пътувала до Бахрейн под претекст, че посещава годишен магазин за луксозни стоки и изложение за бижута, Jewellery Arabia. Маршрутът на пътуването от 2013 г., който тя сподели с г-жа D’Agy Smith по имейл, показва, че е останала в Бахрейн от 17 ноември до 24 ноември същата година.

След пътуването си тя изпрати имейл до г-жа Д’Арги Смит, пишейки “ 

“. . . в Бахрейн всичко мина добре, освен че не продавахме… Но търговското изложение беше страхотно, обичам страната и хората, които срещнах. След като се върнах след пет дни [аз] трябваше да летя за Москва, тъй като майка ми не се чувстваше добре. Останах там една седмица и след това се върнах в Италия. Сега работим върху каталога и подобряването на парчетата. Около Коледа [аз] трябва да отида отново в Москва, тъй като майка ми все още не е добре .”

През декември 2014 г. акаунтът на нейната компания във FB публикува снимка, на която тя може да бъде видяна как изглежда подарява копчета за ръкавели Serein на тогавашния премиер на страната, принц Халифа бин Салман Ал Халифа.

Последният известен път, когато „Мария Адела“ вероятно е пътувала до Бахрейн, е било през 2017 г. въз основа на имейл, изпратен до Марсел Д’Арги Смит през август 2017 г., в който тя казва, че тогава очаква подновяване на италианското си разрешение за пребиваване и е резервирала пътуване до Бахрейн и след това в Москва в средата на ноември същата година.

Докато разследващият екип не можа да установи движението и комуникационните мрежи на „Мария Адела“ в Бахрейн, може би е забележително, че страната е домът на Базата за поддръжка на военноморските сили на САЩ и Централното командване на военноморските сили на САЩ и Петия флот на САЩ. Базата е домакин на над 7000 американски офицери и войници.

Бахрейн не беше единствената дестинация извън Неапол, до която „Мария Адела“ каза, че е пътувала по привидни бизнес причини. В допълнение към пътуванията до бижута или луксозни изложби – в Швейцария и Германия, тя също каза на поне един приятел, че е планирала пътуване до Тайланд. В имейл, който тя изпрати на г-жа D’Argy Smith през юни 2014 г., „Мария Адела“ каза, че ще посети нацията от Югоизточна Азия „след няколко седмици“, за да се опита да установи производство за своята линия бижута там. Разследващите обаче не успяха да намерят информация от отворен източник, потвърждаваща такова пътуване.

Бързо заминаване

През 2018 г. фиктивната „Мария Адела“ отлетя обратно в Москва за последен път. По този повод обаче тя пътува с нов, трети руски паспорт. Подобно на предишните два, този паспорт използва номер от партидите, определени от ГРУ.

Обичайно активният й социален живот се изпари и никой от познатите, с които разговаряха репортерите, не си спомня да е информиран от нея за плановете й да напусне завинаги Италия, нито за причините за това решение. Единственият спомен от предишния й живот, който „Мария Адела“ донесе у дома със себе си, показват граничните записи, беше котка. „Мария Адела“ имаше черна котка на име Луиза, която двама нейни познати описаха пред екипа ни като единственото стабилно нещо в живота й.

Два месеца след заминаването си обаче тя публикува последна загадъчна, но водеща публикация на страницата си във Facebook. В него тя спомена, че е страдала от рак, и говори за косата си, която расте отново „след химиотерапия“.

Всъщност, по времето, когато измисленото лице, което нейните шокирани и притеснени приятели познаваха като „Мария Адела“, написа това съобщение, истинската жена – офицер от ГРУ на име Олга – прекарваше времето си зад волана на своя последен модел кола Audi и гледаше преместване в чисто нов, луксозен апартамент в луксозен московски квартал.

Малко повече от три години след изчезването си от Неапол, на 4 декември 2021 г. „Мария Адела“ изпрати още едно загадъчно съобщение, този път в директен чат в WhatsApp с Марсел Д’Арги Смит. Съобщението гласеше:

„Скъпа, скъпа Марсел!

Има [много] неща, които не мога (и никога не мога) да обясня!

Но ми липсваш много и много много… „

На лов за истинската „Мария Адела“

Bellingcat и неговите разследващи партньори установиха тогавашната очевидна принадлежност на „Мария Адела“ към ГРУ в края на 2021 г. въз основа на няколко показателя, които направиха нейната прикрита самоличност и поведение съвместими с начина на действие на руското военно разузнаване. Първо, лице с такова име и дата на раждане не съществуваше в нито една руска (настояща) база данни – включително изчерпателната официална база данни за паспорти – но името й се появи в изтекъл набор от данни за паспорт и адрес от 2007 г., където преди това намерихме други офицери от ГРУ, изброени под техните прикрити самоличности. Бяха й издадени поне три паспорта – един вътрешен и два международни паспорта за пътуване – от диапазони, използвани от много други известни офицери от ГРУ.потвърден офицер от ГРУ, който е живял от години в САЩ и Ирландия като бразилец с баща германец. Въпреки че теоретично това отвори възможността „Мария Адела“ да е незаконна SVR, припокриването на диапазона на паспортите плюс очевидният интерес към НАТО направиха принадлежността на ГРУ много по-правдоподобна.

Въпреки това, екипът ни се бореше с месеци, за да открие някаква следа за истинската й самоличност. Нямаше снимки на този човек в руските социални медии, така че обратното търсене на лицето не даде резултат. Руските телефонни номера, които бяха посочени като контакти за нейната фалшива самоличност в нейните документи за „създаване на самоличност“ от 2007 г., бяха регистрирани на „анонимен човек“ (което беше още една индикация за нейната принадлежност към тайна служба, тъй като всички номера в Русия трябва да са регистрирани на името на реално лице).

Обратното лицево търсене в обширната паспортна база данни на Русия не доведе до съвпадения с убедителна увереност в сходството на лицето. Въпреки това, той създаде стотици възможни съвпадения с нисък резултат, които нашият екип започна да анализира, за да идентифицира други възможни припокривания.

Това беше задълбочен анализ на едно от тези лицеви съвпадения с нисък резултат, което в крайна сметка доведе до идентифицирането на истинския човек зад „Мария Адела“.

Сравнението на две снимки на различна възраст на „Мария Адела“ от източници в социалните медии със стара паспортна снимка на руска гражданка на име Олга Колобова, родена през 1982 г., в инструмента Azure на Microsoft дава невпечатляващи резултати от по-малко от 35%. След като първоначално отхвърлиха този човек като малко вероятен заподозрян, репортерите преразгледаха тази хипотеза поради старата реколта на паспортната снимка, която вероятно показва лицето на 14 или 15-годишна възраст.

Наистина, невизуалната съвместимост между двете личности скоро стана поразително интригуваща. Първо, Олга Колобова нямаше цифров отпечатък в Москва преди 2018 г. Нито една адресна регистрация, нарушение на правилата за движение или регистрация на телефонен номер не бяха открити в нито една от десетките изтекли московски бази данни. Този човек обаче имаше много активно цифрово присъствие, което започна през ноември 2018 г. – точно по времето, когато „Мария Адела“ щеше да се върне в Москва.

Започнаха да се появяват и други обстоятелствени прилики. През ноември 2018 г. Олга Колобова закупи първата си кола в Русия, сочат бази данни: това беше чисто нов модел Audi 3 от 2018 г. Между другото, Instagram на „Мария Адела“ показа POV снимка на нея зад волана на Audi през 2016 г., което предполага склонност към този модел автомобил.

След това открихме акаунт в социалните медии в руската платформа Odnoklassniki (OK), който през 2019 г. беше регистриран с името и датата на раждане на Олга. В допълнение към популяризирането на провоенно съдържание от група, наречена „Приятели на Путин“, тя беше член само на една друга група в OK – тази на ветеринарна клиника в Москва, която се грижи, наред с други животни, за котки.

Използвайки стари изтекли бази данни от градове извън Москва, в крайна сметка успяхме да проследим предишното дигитално присъствие на Олга в Русия до 2005 г., когато на 23 години тя регистрира компания за търговия с алкохол в района на Краснодар в Русия. Проследявайки тогавашната й адресна регистрация, успяхме да открием и баща й. Открихме, че той е бил началник на военния факултет в Уралския университет в Екатеринбург, докато не се пенсионира през 2007 г. По-интригуващото е, че уебсайтът на неговото училищесе похвали, че той, полковник от въоръжените сили на Русия, е получил множество отличия и медали „за службата си към Отечеството в чужбина, включително в Ангола, Ирак и Сирия“. Въз основа на констатации от предишни разследвания, че шпиони на ГРУ често са набирани измежду деца на високопоставени военни офицери, включително с разузнавателно минало, това добави допълнителна достоверност към възможността, че „Мария Адела“ и Олга са едно и също лице.

Тази хипотеза беше подсилена и от факта, че Олга Колобова е станала собственик на два апартамента в Москва през периодите, когато „Мария Адела“ е била в Русия. Първият – малко студио на престижно място, беше придобит по време на едно от пътуванията на „Мария Адела” в Русия през април 2013 г. Вторият – луксозен апартамент от 100 кв.м в жилищен комплекс от висок клас – на стойност около 800 000 евро въз основа на сравними предложения – беше придобита през 2020 г. В същото време изтекли данни за доставка на храна от YandexFoods показаха, че Олга е поръчвала храна в работно време на адрес, на който се помещава Пенсионният фонд на Русия. При предположението, че тя работи като чиновник в пенсионния орган, произходът на значителните средства за придобиване на тези апартаменти изглежда много неясен.

Водени от всички тези улики, нашият екип успя да получи нова снимка на Олга Колобова от подател на информация с достъп до руската база данни с шофьорски книжки. Тази снимка – която изглежда е от 2021 г. – осигури убедително съвпадение между лицата на „Мария Адела“  и Олга Колобова.

Софтуерът за разпознаване на лица обаче, макар и полезен, не е достатъчен, за да докаже категорично, че двама души са едно и също лице в разследване като това. След това репортери потърсиха телефонния номер на Олга в WhatsApp и намериха солидно доказателство, че Олга и „Мария Адела“ наистина са едно и също лице.

Снимката, която „Мария Адела“ е използвала като свой профил във Facebook, също е била използвана от Олга като изображение на нейния профил в WhatsApp. „Мария Адела“ също беше публикувала снимката на страницата си в Instagram.

Това, заедно с всички други припокривания, беше достатъчно, за да разкрие истинската самоличност на „Мария Адела“. Но какво да кажем за нейната принадлежност към ГРУ? Това беше силно подсказано от номерата на паспортите, които бяха в диапазона на други агенти на ГРУ, южноамериканската история, която е била използвана от поне още един нелегален ГРУ и предишните връзки на баща й. Въпреки това решихме да получим записи с метаданни за телефонни разговори за номера на Олга Колобова, за да видим дали може да се намери допълнително потвърждение. 

На 23 февруари 2022 г., денят на защитниците на отечеството в Русия, празнуван повсеместно сред военните офицери, Олга се обади на номер, който беше познат на нашия разследващ екип. Това беше не друг, а номерът на същия командващ офицер от управление 5 на ГРУ, който четири години по-рано се обади на ген. Аверянов среднощно.

Успех на мисията или прекратена мисия?

Близо десетилетната служба на Олга Колобова като нелегален е необичайна в сравнение с други известни случаи на руски тайни шпиони по няколко причини. Едно от тях е самоналоженото прекратяване на нейната командировка, без да бъде заловена от чуждестранно контраразузнаване. Това оставя открит въпросът дали ГРУ е възприело престоя й в Европа като успех или като провал. В сравнение с други известни руски нелегални, които са живели десетилетия на Запад и са успели да създадат само незначително интересни мрежи на контакти, мрежата на „Мария Адела“ – смесване с офицери от НАТО и американския флот, включително някои, които биха имали достъп до снимки на базата или поверителни правни файлове и бази данни, изглежда впечатляващо, поне на хартия. По време на командировката си Колобова пътува много под прикритието на посещения на изложби и приятели в цяла Европа, Бахрейн и потенциално Тайланд. Тази способност сама по себе си би могла да бъде полезна за ГРУ.

Няма доказателства, че западните контраразузнавателни служби или собствената служба за вътрешна сигурност на НАТО са знаели за присъствието на руски военен шпионин, разположен стратегически близо до Съвместния команден център на силите на НАТО в Европа. Нито един от познатите на „Мария Адела“, с които разговаряхме – всички от които можеха да бъдат проследени до нея чрез данни с отворен код – не беше потърсен нито от НАТО, нито от правоприлагащите органи, за да бъде разпитан за взаимодействието им с руснака.

The Insider и Der Spiegel се обърнаха към Олга Колобова за нейните коментари чрез Telegram и имейл. Докато съобщенията в Telegram, изпратени до нея, изглеждаха видени, тя не отговори.

Der Spiegel също се обърна за коментар към говорителя на НАТО. Към момента на пресата офисът на НАТО не е отговорил.

https://www.bellingcat.com/news/2022/08/25/socialite-widow-jeweller-spy-how-a-gru-agent-charmed-her-way-into-nato-circles-in-italy/