Днес, 17 май 2024 г., президентът Радев бе специален гост на отбелязването на 40-ата годишнина от създаването на Лабораторията по математична химия в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Там бяха също Областният управител проф. Мария Нейкова, кметът на Бургас и други официални лица.
След церемонията, представители на медиите от Бургас попитаха президента дали възнамерява да покани на посещение у нас новоизбрания президент на Северна Македония Гордана Силяновска, след като не е получил покана да присъства на нейното встъпване в длъжност.
„Аз винаги съм канил президентите на Република Северна Македония да дойдат в България, защото пътят на Северна Македония за Брюксел минава през София. Надявам се, политиците в Северна Македония да са разбрали, че предизборната кампания приключи и ако тяхното деструктивно говорене и поведение прерасне в реални действия, това означава да тласнат своята страна към изолация и да я отдалечават от Европейския съюз, което е в ущърб на самите граждани и държавата Северна Македония”, отговори на зададения му въпрос държавният глава Румен Радев.
Запитан дали смята, че тонът със Северна Македония трябва да остане такъв, какъвто е в момента, или напротив – да се втвърди, Радев заяви: „Очаквам те да разберат, че международните договори трябва да се спазват. Това им го каза и Европейският съюз. Много ясно се посочи, че преговорната рамка трябва да се изпълнява. Това означава изпълнение и на двустранните протоколи, където именно се регламентира отказът от езика на омразата, смяната на учебниците, реабилитацията на жертвите, уважението към културно-историческото наследство на България в тази страна.”
Радев посочи, че очаква всеки един политик, който от тук нататък ще представлява България в Европейския съвет, да продължи да отстоява националния ни интерес, да продължи да отстоява Копенхагенските критерии за членство и правата на македонските българи. „Така, както аз отстоявах, докато представлявах България в Европейския съвет по време на служебните правителства, допълни президентът. Имаше два съвета и, забележете, на първия съвет бях сам срещу всички държави членки, защото натискът беше огромен – да се отвори веднага врата за преговори за членство на Република Северна Македония. Това не се случи.
Едва на втория съвет за разширяване успяхме да убедим всички европейски лидери и европейски институции, че въпросът не е двустранен между България и Република Северна Македония. Въпросът е европейски – да се спазват Копенхагенските критерии за правата на човека и недискриминация. И това се разбра от всички и доведе до условието да бъде променена Конституцията, като в нея бъдат вписани македонските българи – да бъдат защитени техните права, да има ясни изисквания за защита на нашия национален интерес с протоколите и тогава съответно да бъде отворена вратата за преговори. И България успя, но това вече е въпрос между Европейския съюз и държавата кандидат.