Може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
Позиционирайки се уж в защита на обществения интерес и развитието на туризма в региона, двумандатният кмет на ГЕРБ Иван Алексиев персонално се обяви срещу инвестиционно намерение за поставяне на асфалтосмесител в землището на град Ахелой. Бизнес начинанието, в което до момента са вложени над 3 милиона лева от фирмата-инвеститор с цел – осигуряване на по-евтин и качествен асфалт при изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината, се превърна в жертва на властови произвол за преследване на лични интереси.
Гражданите на Ахелой бяха въведени в грубо заблуждение. Мястото за поставяне на асфалтосмесителя, каквито има в развитите агломерации и най-оборотните и популярни курорти по света, като Сен Тропе, Палма де Майорка, Монако и други, се намира на километри от градската среда, хотелските комплекси и черноморския бряг, в промишлена зона. В Службата по геодезия, картография и кадастър територията е вписана като „нарушена“, а предназначението и е определено за ползване като „кариера за суровини за строителството и промишлеността“. Опитите на предприемачи и собственици на земя за развитието на туризъм в тази част на община Поморие са увенчани с неуспех. За това говорят изоставените и занемарени постройки, вероятно някога предназначени за апартхотели или селище от затворен тип.
Още преди провеждането на насрочено заседание в Ахелой относно поставянето на асфалтосмесител, общественото мнение бе щателно обработено от местната власт в Поморие с внушението, че наличието на асфалтосмесител ще отблъсне туристите през летния сезон и ще окаже негативно влияние върху развитието на Ахелой като курортно селище. На срещата с гражданите на черноморския град, кметът на Поморие Иван Алексиев се обяви за стожер на интересите им, както и че стои зад публичния интерес, а не зад интересите на инвеститори или лични такива. Или може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
На срещата с жителите на Ахелой той заяви, че към момента се изработва Общ устройствен план на община Поморие, който предвижда промишлената зона на населеното място да се превърне в зона за лозаро-винарство, с чифлици и малки винарни за производство на вино, а в съседство до тях да има курортно селище. Докато в развитите страни първо се създава инфраструктура, а след това се обособяват туристически, градски, зелени и промишлени зони за бизнес инициативи, общинският кмет Иван Алексиев с размах говори за общ устройствен план, без изградена инфраструктура и без да е сигурен дали този план ще бъде изобщо одобрен в представения вид и кога.
В действителност 7-годишното управление на Иван Алексиев не подкрепя афишираната му загриженост за развитието на туризма. Улиците на Ахелой се намират в окаяно състояние. Голяма част от тях са все още неасфалтирани. В същото време някога асфалтираните са амортизирани, неравни и осеяни с дупки, които при дъждовно време се превръщат в кални мини езера. Един от главните проблеми, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата в град Ахелой и на преобладаващата третокласна пътна мрежа, която го свързва със съседните селища.
Поставянето на асфалтова база в землището на Ахелой, в индустриална зона, е посочено от поморийския кмет като проблем за туризма. Казаното от него, обаче, не кореспондира с изградената промишлена зона в началото на град Поморие – складове, сервизи, автоморга и цехове за лека промишленост, които по никакъв начин не влияят негативно върху развитието на местния туристически бизнес. Проблемът с туризма в Поморие е отново свързан с недобрата инфраструктура и лошата пътна мрежа. Некачественото изпълнение по обществените поръчки за реконструкция на пътищата в черноморския град и съставните му селища през годините, подарени на фирмите-любимци на местната власт, са оставили траен белег върху инфраструктурата на черноморската община. Разбитите и бързоамортизирани от пътищата в Поморие автомобили на местните граждани и гостите на града създават лоша репутация на общината и отблъскват туристи от България и чужбина. Липсата на цялостно и качествено асфалтиране, заместено с временно закърпване (на парче) на перманентно появяващите се дупки и коловози при смяна на сезоните, а понякога и дълбоки кратери в настилката, изискват ежемесечни ремонти. Този престъпен почин за усвояване на публични средства акумулира излишни разходи за данъкоплатците, в полза на овластените местни „гаулайтери по отчисленията и комисионите” и приятелските им кръгове от фирми.
В момента в Поморие се изливат и предстои да се излеят тонове асфалт за кърпежи при цени, които биха били наполовина по-ниски, ако кметът на Поморие не бе попречил да има асфалтова база в Ахелой, и да бъдат ползвани услугите й.
Разположената в близост до курортните селища и градове асфалтова база е предпоставка за полагането на качествен асфалт при изграждането и реконструирането на вътрешната и свързващата междуселищна пътна инфраструктура на община Поморие. Асфалтът, който се поставя, трябва да е с точно определена температура, за да се получи добра настилка. При транспортирането му от дълги разстояния, това условие е трудно изпълнимо и се създава излишно оскъпяване. Дори малки отклонения в съставките на асфалта от приетите стандарти и температурата на полагане и притискане с вялък, водят до дефекти: пукнатини, които бързо се превръщат в дупки и коловози в пътя и амортизират автомобилите, а отхвърчащи камъчета трошат фаровете и стъклата им. Неизпълнението на условията при поставяне на асфалт е една от основните причини срокът на годност на новите и новореконструираните пътища да варира от 3-6 месеца, което налага нови ремонти и разходване на публични средства за отчисления и захранване на обръчи от фирми близки до властта. Сметката е платена от данъкоплатците, а на режисирането на този сценарий стават свидетели всяка година гражданите и гостите на община Поморие.
Българските общини и данъкоплатците им трябва да проявяват гъвкавост и да намират решения за справяне с този проблем. Правилният изход е толериране на бизнес-инвестиции за изграждането на мобилни асфалтови бази по места. Както е в развитите държави. Така се спестява значителна част от разходваните публични средствата при изграждането на пътната мрежа. Със спестените пари могат да бъдат изградени повече и по-качествени пътища.
Разбитата пътна инфраструктура у нас отблъсква чужденците. Тя е основната причина голяма част от природните и културно-историческите дадености на България да остават скрити от очите на туристите.
Качествената транспортна инфраструктура благоприятства развитието на съвременния туризъм, осигурява бързо и комфортно придвижване на хората до различните райони на страната за опознаване на нейното природно и културно-историческо наследство.
