Странни неща стават в тая държава. Не че не са ставали и преди 10 ноември 1989 г., но тия, в условията на тъй наричаната демокрация по нашите земи, изглеждат доста по-странни. И трудно обясними.
От близо седмица в медиите се подмята изводът на служебната финансова министърка Людмила Петкова, че според нейните сметки увеличението на пенсиите от юли 2024 година трябвало да бъде с 10 на сто, а не с 11 процента. От което щели да се спестят 100 милиона лева на хазната. И че това намаление щяло да се реши от Националния осигурителен институт.
По тоя повод двете големи коалиции – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – се поскараха още повече предизборно. И пак се нарекоха с обичайните за този период имена.
По телевизиите веднага плъпнаха платени анализатори, които, за радост на търсещите сензация журналя, като ловки фокусници вадеха от ръкавите си всякакви „аргументи”, с които като две и две – четири, доказваха, че сметките на финансовата министърка са верни, като на всичко отгоре това било в несъмнена полза за сегашния финансов хал на държавата. И че тези пари биха могли да бъдат спестени и насочени към други държавни дейност – я към нови магистрали, я към подпомагане на закъсали поради нескопосаност държавни фирми, я към нещо друго. Като например за пробиването на още някой тунел на място, откъдето никой не минава. Или за нови пешеходни пътеки, където гражданите да разхождат домашните си любимци. И се наложи премиерът Главчев като Матросов да закрие с гърдите си амбразурата на цялата тая дрънканица. И да каже – 11 на сто и точка!
Странното в случая е това, че и тези анализатори, и чиновници с висш ранг не забелязваха едно съвсем просто нещо – че имаме приет миналата година Закон за държавния бюджет, в който ясно е записано, че увеличението на пенсиите трябва да е с 11 процента. И че промени в който и да е закон не могат да правят нито финансовата министърка, нито Министерският съвет, нито премиерът, нито който и да е друг, освен Народното събрание.
Но както всеки от нас е чел, разбрал или усетил на гърбината си, престъпването на законите от страна на властимащите, олигарсите, правоохранителните и правораздавателните органи, както и от обикновени чиновници е обикновено нещо у нас през последните 35 години. И ако не беше предизборно време и не се разчиташе на вота на двата и половина пенсионери в страната, това с 10-те процента като нищо щеше да мине. А после, както всеки знае, има две неща, които не се връщат…
Огнян Марков