„Смъртта, неуважаеми управляващи, е неизбежна. Ще дойде за всички ни – за нас, за вас… Молете се да не преживеете това, което аз и хиляди българи преживяха и преживяват…Молете се… Господ да е по – милосърден от вас. Аз не съм.“ – пише още Румяна Ченалова.
Плащаме социални осигуровки – няма пенсии. Плащаме здравни осигуровки – няма здравеопазване.
Плащаме данъци – няма пътища, обществен ред, социална държава. Престъпността не намалява, умножава се богатството на недосегаемите. Приемат се противоправни закони, гарантиращи бъдещето им. Плащаме -за да успяват те! КОГА ТЕ ЩЕ СИ ПЛАТЯТ ?!Само тогава ще се оттласнем от дъното!
Нека гнева на написаните думи стане реален, действен гняв! Не са нужни партии и политици, които да структурират и дефинират волята и исканията ни. Народният гняв е страшен и всепомитащ! Всеки ден ТЕ хвърлят съчки в огъня на този гняв!
НИЕ СМЕ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
НИЕ СМЕ СУВЕРЕНА! ДА ГО ПОКАЖЕМ!
УПРАВЛЯВАЩИТЕ,
НЕ ИСКАМ И НЯМА ДА ПИША В УВАЖИТЕЛНА ФОРМА, защото дори уважението ми към държавността не е в състояние да придаде авторитет на имената, длъжностите, действията ви. Всеки ден някой от вас и всички вие прекрачвате границата на човечността, морала, справедливостта.
Какво работихте днес? Изтръгвахте надежда?
Виждали ли сте ужаса от смъртта в очите на обичан от вас човек? Знаете ли как се ридае без глас пред стопяващото се тяло на майка, баща, брат, дете? Помните ли вика на нечовешката болка, разкъсал завинаги сърцето ви?
Може би, но се иска сърце – да го преживееш с любов и сила – да не искаш да забравиш.
Ние ви избрахме – с различни мотиви и по различни причини. Избраха ви и тези които си отидоха – онкоболните, както ги нарекохте. Оспорвахме само политическите ви убеждения. Не се съмнявахме в човечността, милосърдието, състрадателността… те са иманентно присъщи на човека. Сгрешихме.Оказахме се пред вратата на Дантевия „АД“ и думите „Надежда всяка тука оставете!“
Това работихте днес – разкъсвахте сърца, за да изтръгнете надеждата.
Смъртта, неуважаеми управляващи, е неизбежна. Ще дойде за всички ни – за нас, за вас… Молете се да не преживеете това, което аз и хиляди българи преживяха и преживяват…Молете се… Господ да е по – милосърден от вас. Аз не съм. – завършва Ченалова.