Написано от Гешо Иванов, Биволъ
https://bivol.bg/mvr-longochev-badr.html
Спецполицаят Александър Лонгочев бил в болнични, когато атакувал танкера БАДР предрешен в униформа на мутренска охранителна фирма без лиценз – това става ясно от решение на Административен Съд София-град. За акцията той получил 450 лв. на ръка. Либийският танкер беше обсебен с фалшиви документи от приближени на предишната власт, които пратиха банда от мутри и полицаи да го превземат на рейда в Бургаския залив. Танкерът все още не е освободен след пиратската акция от края на 2018 г. отразена в световните медии, включително и в месечния „пиратски бюлетин“ на американското военноморско разузнаване (ONI).
В края на март тази година последва ново развитие по сагата с отвлечения либийски танкер БАДР. Както БИВОЛЪ писа още преди две години, един от ключовите участници в пиратския акт по превземането на танкера беше действащият полицай от Специалните Полицейски Сили (СПС) Александър Лонгочев. Вследствие на разразилия се скандал покрай танкера – но и най-вече поради изричното идентифициране на Лонгочев от нашата публикация – на 4-и април 2019 полицаят от СПС е тихомълком уволнен от директора на СДВР. Оставаме на вас читателите да прецените, дали уволнението щеше да бъде факт, ако самоличността на Лонгочев беше останала тайна – така както останаха в тайна самоличностите на биячите-полицаи от летните протести на 10-и юли и 2-и септември миналата година.
Вероятно този епизод от пиратската сага щеше да приключи дотук, ако обаче Лонгочев не беше решил да обжалва. Така с решение от 26.03.2021 Административен Съд София-град се произнася с решение по същество, с което потвърждава уволнението на полицая от СПС. Решението не е окончателно – финалът на сагата ще бъде във Върховния Административен Съд, най-вероятно до края на тази година. Въпреки това, обаче, от решението стават ясни някои интересни неща – включително се хвърля светлина и върху информация, която до този момент бе останала скрита от обществото. Именно с тези нови факти ще ви запознаем в следващите редове.
Пирати на абордаж – и какво каза Съдът
В последните дни на 2018, една весела разнолика банда от мутри, униформени полицаи, предрешени полицаи и служители на Морска Администрация се качва на борда на либийския танкер БАДР. Екипажа е свален, донякъде и с юмруци, и с ритници – и заменен с нов, украински екипаж. Инцидента беше широко отразен в световните медии, включително и в месечния „пиратски бюлетин“ на американското военноморско разузнаване (ONI). Без да навлизаме отново в пълните подробности стига да споменем, че оттогава и досега законният собственик, либийското държавно мореплавателно дружество, води и печели поредица дела срещу пиратите. Въпреки спечелените дела, обаче, дружеството и до ден-днешен не може да влезе във владение на кораба си, който все така си седи на котва в бургаския залив. Което излага България на потенциален съдебен иск за десетки милиони долари – например в Международния Трибунал по Морско Право (ITLOS) в Хамбург. Сметката, разбира се, ще я платим пак ние данъкоплатците – а не мутрите и техните кукловоди.
В общи линии всичко се разминава без дисциплинарни – да не говорим за наказателни – последици за участниците, с едно съществено изключение: уволнението на Лонгочев. В решението на съда четем, като за начало, че заповедта за уволнение „е подробно мотивирана, както с фактическите обстоятелства, като е налице хронологично описание на събитията, така и с всички документи, сведения и показания, събрани в хода на дисциплинарното производство“. Най-важното, съдът приема за доказано, че Лонгочев действително се е качил на танкера и е участвал в отвличането му – както и че действително се е обозначил като полицай пред другите униформени полицаи, участващи в акцията. Защитната теза на полицая, че изчакал в катера, докато другите се качили на танкера, е отхвърлена от съда – тъй като приема, че дори тя да е вярна (а свидетелските показания сочат, че не е), то участието му в акцията дори само в такава степен е достатъчно нарушение, мотивиращо уволнението му. Нещо повече – оказва се, че Лонгочев е участвал в акцията, докато е бил в отпуск по болест – според представен от него болничен лист. Абсурдно, нали?! Болен – но на абордаж заедно с мутрите на Башев и Ториното! Съдът приема за доказано и това, че полицаят е получил 450 лева на ръка от Румен Башев – смешно малка сума, като се вземе предвид стойността на превзетия танкер. По толкова изглежда са получили и другите пирати в акцията – които явно са разпитани от МВР и са били доста словоохотливи. Може би в замяна на това да им се размине – и на пангара да остане само Лонгочев. Но за това – по-долу.
А какво прави прокуратурата?
Фактът, че Лонгочев е бил облечен в униформа на „Башев Секюрити Тийм“ допълнително утежнява ситуацията – и говори за фрапантна наглост. Това няма как да не ни напомни за протестите от миналото лято, когато – вече съвсем официално – тази практика беше масово прилагана от ръководството на МВР. А именно – когато десетки, или може би дори стотици, служители на Делта Гард бяха предрешени като редови полицаи и хвърлени срещу протестиращите. На базата на изобилния снимков материал от онези дни, редица охранители от Делта Гард бяха лицево разпознати именно като предрешени полицаи, в комплект с уникалните си и лесно запомнящи се татуировки по ръце, вратове, глави и лица. Въпреки това обаче, МВР упорито отказва да отговори дали е имало охранители на Делта Гард в редиците на редовите полицаи. Нещо повече, в лицето на конкретни снимки на конкретни лица от контингента на гардовете, МВР твърди, че не може да каже кои точно са тези полицаи – и дали въобще са полицаи.
Това е и фундаменталният проблем с тези т.нар. вътрешни проверки на МВР – начинът на провеждането им, резултатите и подробностите остават скрити от обществото. Освен ако не бъдат осветени от съда, както е в настоящия случай. Както се изрази наскоро Ицо Носа (бел. ред. вътрешният министър Христо Терзийски) във връзка с полицейските побоища от лятото: „изводите от проверки се докладват на компетентната прокуратура, за да ги верифицира и прецени дали има данни за престъпление“. Хубаво, обаче прокуратурата така и нищо не установи за тези побоища. Нещо повече – прецени, че всичко е наред… поне според прокурор Юлиан Лефтеров (който също така разследва и „Осемте Джуджета“). Така че, нека сега видим какво всъщност прави и как „верифицира“ прокуратурата по случая БАДР. Проверката на БИВОЛЪ установи, че прокурорската преписка по казуса се влачи вече две години и половина. Нещо повече – разследването е възложено на следователи от Следствен Отдел към ОП Бургас… а не, например, на Национална Следствена Служба. Участието на НСлС е желателно и дори наложително при комплексни казуси като настоящия, особено такива с международен компонент и отзвук. Това е теза застъпвана включително и от шефа на националното следствие Борислав Сарафов – друг герой, апропо, от филма „Осемте Джуджета“. Това е в ярък контраст, например, с разследването по спуканата фекална тръба във варненското езеро, където следствието е поето именно от НСлС. Защо това не е направено и в случая с БАДР, можем само да гадаем – но може да се направи обосновано предположение, че е направено тенденциозно и целенасочено.
А какво става с ЧСИ Тотко?
Междувременно, ключовата роля на ЧСИ Тотко Колев в сагата също не остана без последствия – макар и само дисциплинарни. За наказателно преследване, както казахме по-горе, дори и дума не може да става. С решение от 18.07.2019 на Върховния Касационен Съд, ЧСИ Колев е лишен от права за две години заради действията си по „публичната продан“ на либийския танкер. С последващо решение на ВКС от 22.10.2020, по предложение на Министъра на Правосъдието му е наложено наказание лишаване от права за още 5 години – или за общо 7 години.
Същевременно, поради престъпление по служба от 2008 с настъпила значителна вреда (над половин милион лева), ЧСИ Колев е вече осъден условно на 18 месеца лишаване от свобода. На 15 януари тази година Бургаски Окръжен Съд чете присъда срещу Колев, като мотивите обаче липсват и към днешна дата – което е пречка делото да се придвижи нагоре по инстанциите. Остава да видим дали прокуратурата ще пледира за ефективна присъда пред Бургаски Апелативен Съд – и дали това искане ще бъде уважено.
Кому е изгодно?
Претендент за собствеността на либийския танкер е сдружението “Булгаргеомин Лтд.” ДЗЗД, което се представя за наследник на едноименната държавна фирма, но всъщност няма нищо общо с нея. “Булгаргеомин Лтд.” претендира, че е купило от държавната компания “Булгаргеомин” ЕАД /в несъстоятелност/ вземане от либийската държава постановено през 1995 г.
Сдружението включва фирмите “Тектона”, “Моран Трейд” и “Моран Уест”. Формално “Булгаргеомин Лтд.” се управлява от лицето Венцислав Кръстев от Перник, свързано с добре известния собственик на сметоизвозващата фирма “Титан” Димитър Йосифов Борисов близък до ГЕРБ.
Димитър Борисов на митинг пред Народното събрание срещу оставката на правителството на Бойко Борисов. Снимка Webcafe
“Тектона” е свързана с трафиканта на каптагон от времената на ДС – Цветан Цанев и банкерката от “Инвестбанк” Димитрийка Андреева, представляваща „омански инвеститор“ в банката.
В по-ранно разследване на Биволъ, съвместно с италиански колеги от IRPI/ANCIR , Цветан Цанев се появява в качеството на европейски инвеститор в общо предприятие за търговия с диаманти с шеф на Коза Ностра.
Адв. Цветан Цанев е ключова фигура и в аферата с “Венецуелската перачница“. Според американските власти през адвокатска сметка, отворена на негово име в Инвестбанк, са минали стотици милиони долари на режима на Мадуро.
Разследване на Биволъ показа, че Цанев е част от сложна бизнес конфигурация с участието на руски петролни фирми, свързана с “кръга Банкя”, чието протеже е сегашният зам.-директор на ДАНС Недялко Недялков. Именно ДАНС е институцията, която трябва да пресича опитите за пране на пари през български банки.
На практика всички действия на “Булгаргеомин Лтд.”, пред българските съдилища и ЧСИ, за да получи танкера БАДР, се основават на един доказано невалиден документ – морска ипотека от гръцки нотариус, която е фалшифицирана и подпечатана с апостил по изключително нагъл начин. Тя беше официално анулирана, а гръцките власти арестуваха местен бизнесмен и обявиха за международно издирване управителя на “Булгаргеомин” Асен Кавдански, който сега се укрива в Сърбия.
Мълчанието е злато… дори и да не е на кюлчета
По-важното обаче е, че да се измъкне допълнителна информация от прокуратурата относно разследването по БАДР се оказва мисия невъзможна. БИВОЛЪ внимателно анализира публикациите по темата – оказва се, че най-упорито питащите са колегите от СЕГА. Оттам са отправили запитвания около следните дати: 11 януари 2019, 22 март 2019, 23 май 2019, 19 април 2020, 1 юли 2020 и 7 декември 2020. Във всеки един случай от бургаската прокуратура отговарят, че срокът на разследването е удължен – и отказват да предоставят каквато и да било друга информация. По тази логика, срокът може да се удължава до безкрай – прокуратурата явно не се чувства обвързана от каквито и да било времеви рамки. Същевременно, Гешев отказа да отговаря на депутатски въпроси за БАДР на 14 октомври 2020 по време на изслушването си в правна комисия.
Още по-скандално, той отказа да отговаря и на аналогични въпроси по време на дебютния си гастрол в Европарламента на 5 декември 2019. Макар тогава да беше крайно неприятно изненадан от конкретните въпроси на евродепутатите, Гешев не само не отговори за скандала БАДР – но и отрече ролята на Емил Радев в него. Роля, която в БИВОЛЪ описахме подробно – близо 5 милиона евро поискан рушвет за да бъде танкера „освободен“ след интервенция на евродепутата Радев. Прокуратурата на Иван Гешев остава сляпа и глуха за тази злоупотреба със служебно положение и корупция в особено големи размери. Същевременно, за „поискан но неполучен подкуп“ в стократно по-малък размер, кметицата Иванчева е задържана под стража и под домашен арест общо над три години – и беше осъдена на осем години затвор. Двойният аршин на прокуратурата е видим вече и от космоса. Дори човек да не се рее там с дизелова ракета.