Това което ще напиша по-долу е сдържано, като за публична оценка, но реалността е в пъти по-ярка откъм гняв. То е ясно, че след като Борисов смъкна летвата и по пътищата си намираше министри, сега все може да стане министър, но тези протести не бяха заради това едни „наши“ да ги заменим с други „наши“. И да играят някакъв театър – уж служебен премиер срещу Николай Василев, пък всички от един отбор.
Не може човек дегизиран като експерт в някаква дирекция в Президентството, а както пишат секретар на секретаря на президента по сигурност и отбрана, сега служебен премиер Янев – Теодора Генчовска, да я предлагат за министър на отбраната. Нищо че е работила по Трите морета, по тази тема са работили много хора. То е ясно, че не е прецедент – спомняте си предишната секретарка, сори началник на кабинет, както му викат по-академично, на лидера на НФСБ, стана вицепремиер. Ама нали срещу това протестирахме.
Или някаква колежка на Ники Василев, която може да е всякаква, но му е била подчинена, работила в неговите компании, да става министър на финансите. Хайде малко хигиена, господа.
И това може всеки да го установи.
От сутринта досега са тези „разкрития“, представете си какво ще стане в следващите седмици.
Което е особено обезпокоително, че има заигравания с различни „отбори“ на Слави и президентството. Пак няма лошо, но това по-скоро ми прилича на мост между Доган и Радев, който Слави се опитва да прави.
Слави няма нищо общо с протеста от миналата година, абсолютно нищо. И въпреки че е трудно да се организират нови протести, още от сега да знае, че следващите ще бъдат пред неговата телевизия /докато не изберат правителството/ или пред кабинетите на неговите премиери и министри.
Нямаме време да го чакаме като Борисов 12 години.
Не наяли се.
Фейсбук