Стоян Николов-Торлака, Биволъ
Не знам за вас, но лично аз съм изненадан от издигането на Делян Славчев Пеевски за водач на депутатската листа на ДПС за Велико Търново. Не съм изненадан, че е пльоснат в старата столица. Вече сме свикнали политиците ни да показват демонстративно арогантността си. Къде по-подходящо място една по същността си етническа партия да заяви черно на бяло могъществото си от историческото сърце на България? Така че това едва ли може да озадачи когото и да било. Още повече, че в Търново ДПС отдавна се радва на отлични изборни резултати и присвояване на ключови сектори от местното управление и бизнеса.
Изненадва ме самият факт, че ДПС отново припознава Делян Пеевски. Да, Карадайъ и Данчо Ментата не са спирали да го защитават напоследък, но да не забравяме, че само преди няколко месеца, след разкритията по закона Магнитски, председателят на ДПС заяви, че партията няма нищо общо с Пеевски, който нито бил членувал в нея, нито бил участвал във вземането на решения.
На какво се дължи тази невероятната упоритост в обгрижването на младия, успял мъж? Та, за всеки нормален човек е пределно ясно че, след като е попаднал под светлините на Магнитски и Пандора, никой политик не може да очаква избирателите да му вярват или да има силни позиции. Дори да е бил обещаващ политик, а не някой като Пеевски, чиято кариера е изтъкана от скандални назначения, скандално поведение, скандални доходи, скандално влияние по най-високите етажи на властта. Вече две десетилетия – от времето на шефството му във варненското пристанище, през „Булгартабак“, медийната империя и ДАНС, та до днес.
Нека не забравяме, че Пеевски изчезна без никакво предупреждение в Дубай, бидейки същевременно депутат, и се самоизключи от политическия живот в България. Поне формално. Логично би било това да се отрази още по-зле на и без това негативния му имидж. Но, като се замислим, кога Пеевски е имал позитивен имидж? Въпреки това той отдавна е не само важна част, но и в известен смисъл символ на политическия живот в България.
И все пак. Едва ли не всички мислехме, че той е просто една кукла на конци в ръцете на задкулисните стратези, които го използват, за да прокарва престъпните им интереси в Народното събрание и ключовите държавни институции. Още по-полезен беше, когато имаше медийния комфорт буквално да зарива обществото с изкривените си истини, осигурявайки по този начин спокойствие на всички „от наш‘те“. От селския кмет до премиера и главния прокурор. Понеже се бяхме нагледали на подобни еднодневни „величия“, всички сякаш имахме консенсус, че Пеевски ще се наиграе, ще се издъни и тихомълком ще го приберат на някоя синекурна длъжност, за да си затваря устата и да си харчи с кеф откраднатото. И така изглеждаше след воаяжа му в Дубай. Да се скрие, докато се позакротят нещата, пък после да го покрият някъде тихомълком.
Сега обаче нищо не е същото и на пръв поглед ДПС не може да се надява на каквото и да било, освен на негативи от издигането на Пеевски. Още по-голямо недоумение буди фактът, че зад него, втори в търновската листа, е поставен не кой да е, а може би най-силната фигура в ДПС след почиващия си в Росенец почетен председател. Йордан Цонев. Какво би трябвало да означава подобно на пръв поглед нелогично поведение на партия, за която знаем че, ако не друго, пресмята ходовете си видимо по-добре от останалите досегашни политически играчи?
Дали Пеевски наистина знае твърде много и, ако не получи депутатски имунитет, може да се разприказва по Магнитски, Пандора и какво ли още не и да повлече много кадри на ДПС, а защо не и лица от целия спектър на политическия ни живот със себе си? Все пак контрабандното му бизнеспартньорство с галения от три папи е неизвестно само за Иван Гешев.
Или пък, всъщност не е толкова незначителен бушон и е нещо повече от пионка? Надали чак самостоятелен играч, който има неподозирано влияние, без да му е нужно да се обляга на някой от дълбоката държава, но някой с достатъчно тежка дума в задкулисните среди.
Може ли да става въпрос за поредна сделка между Пеевски и ДПС? Сделка, чиито параметри засега не са ни ясни, но ще окаже влияние (обезателно негативно) върху бъдещето на страната.
А защо не и трите наведнъж? Или пък нещо съвсем различно? Например самият Делян демонстративно да посочва кой командва парада в ДПС след оттеглянето на Доган от активната политика.
Лично на мен не ми е ясно. Това, което ми е ясно е, че в момент, в който не България, а цяла Европа и света се тресат от корупционни скандали с участието на политици на най-високо ниво, новото, при това толкова категорично, сдушаване на ДПС с Пеевски няма как да не буди размисъл. Защото то неминуемо ще донесе загуба на гласове за Движението. Въпросът е с какво ще го „обогати“. От опит знаем, че когато ДПС, този клон на ДС, печели, България губи. Ако оставим настрани другите клонове на ДС – ГЕРБ, БСП, патриоти и тем подобни, разбира се. Те също отнасят солидни парчета от баницата…
Като казах „баница“, Пеевски голяма дубайска диета му е ударил.