„Енергоатом” – украинският оператор на ядрени централи, е изпратил специалисти на площадката на АЕЦ „Белене“ съобщават от Националната електрическа компания (НЕК). Специалистите се запознават на място с наличното оборудване и с техническата му документация. Огледът е с цел последващо закупуване на оборудването.
Посещението е организирано в изпълнение на решение на Народното събрание от м. юли 2023 г. за провеждане на преговори за потенциална продажба на оборудване, предназначено за проекта АЕЦ „Белене“. Процесът беше стартиран през миналата година, когато на среща между българската и украинската страна беше предприета първата конкретна стъпка за започване на преговорния процес.
В рамките на посещението украинските специалисти ще имат възможност да се запознаят и с процеса по преконсервация, който експертите от НЕК извършват на доставеното оборудване. Целта на преконсервацията е запазване на състояние на съоръженията, което да съответства на изискванията за експлоатация, уточняват от НЕК.
Ускоряването на процеса по продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна бе тема на разговора между енергийните министри на двете страни Владимир Малинов и Герман Галушченко, проведен във видеоконферентен разговор на 5 май 2024 г. Българският енергиен министър информира за водени от него предварителни разговори с представители на Народното събрание, в резултат на които е постигнат добър хоризонт за финализиране на сделката през идните месеци. Отлично разбираме важността на този процес и ще положим всички усилия да го ускорим максимално, заяви Малинов.
Украйна се надява да подпише сделка за покупката на два атомни реактора и оборудване към тях от България през юни, тъй като се опитва да компенсира загубения си капацитет за производство на електроенергия, след като Русия окупира украинската АЕЦ „Запорожие“ – най-голямата ядрена централна в Европа. Това е заявил ръководителят на украинската енергийна компания „Енергоатом“ Петро Котин.
Според приетото на 6 юли 2023 г. решение на Народното събрание в сделката търсената цена не може да бъде по-ниска от тази, която България е платила за оборудването – близо 1,2 млрд. лева, дори Украйна да не поиска да закупи цялото оборудване.