Уроци по творчество и памет в Третия международен литературен фестивал „Приятелството – смисъл и спасение”

За трети пореден път международният литературен младежки фестивал „Приятелството – смисъл и спасение” даде възможност на 30 млади автори от 8 държави да се срещнат със забележителни личности и да надзърнат в тайните на творческия процес. Лауреатите в единадесетто издание на организирания от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, неотменна част от който е фестивала, в продължение на три дни се включиха в ползотворни, креативни и увлекателни занимания, подчинени на темата на спасяването на българските евреи през периода на Холокоста.

Фестивалната енергия избликна още със самото откриване на форума, чиито домакин бе заседателната зала на бургаския Общински съвет. Символиката на избраното място кореспондираше с тематиката на фестивала и важността на включените в него събития. Програмата отново предложи вълнуващи срещи със стойностни български автори, както и шанс за получаване на нови знания и проявление на моралната и емоционална ангажираност към историческата памет. Организаторите от „Алеф” заложиха на творчески работилници със значими автори, като писателите Георги Бърдаров, Румен Леонидов и Доминик Карильо, кинорежисьора проф. Иван Ничев, историкът Ангел Джонев, Елжбиета Граб от музея за история на полските евреи „Полин”, директорът на Центъра за еврейски науки „Голдщайн Горен“ към Университета в Букурещ Фелиция Валдман.

„Щастлива съм, че с всяка година срещаме все повече съмишленици на каузата на доброто, сдобиваме се с нови приятели,  подхранваме увереността си, че е възможно чрез живата памет да прехвърлим мост към бъдеще, за каквото мечтаем”, приветства младите творци създателят на конкурса и основател на ЦЕБС „Алеф” Алберта Алкалай.

Старт на фестивала даде заместник- кметът по култура и вероизповедания в Ощина Бургас Диана Саватева. Поздравления към участниците отправиха Ангел Банджов, директор на дирекция „Права на човека“ в МВнР, Генка Гиоргиева, генерален директор по глобалните въпроси в МВнР и Весела Палдъмова  директор на 134. СУ „Димчо Дебелянов“- ORT School, София,

Първата фестивална среща бе с доц. Ангел Джонев, чиито емоционален разказ бе посветен на Кюстендилската акция по спасяването на българските евреи. Лекцията бе предшествана от откриването на едноименна фотодокументална изложба, чиито автор е той. Двадесетте табла за драматичните събития, разиграли се в годините на Втората световна война и ключовият принос на кюстендилските граждани Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Димитър Пешев, Иван Момчилов и Петър Михалев илюстрираха емоционалния разказ на лектора, който предизвика оживена дискусия за проявленията на смелостта, смисъла на жертвоготовността, както и парадоксите в признанията за героизма.

Второто събитие постави акцент върху киноизкуството. Прожекцията на филма „Хени”, късометражна игрална продукция на „Алеф” бе последвана от сърдечна среща с част от екипа му – младите актьори Дилян Николов и Илиян Канев, сценариста Татяна Гранитова и изтъкнатия режисьор Иван Ничев. Лентата води по пътеките на спомена Хени – девойка от Израел, която проследява стъпките на своята баба, преживяла в Бургас ужаса на Холокоста. Филмът се издига над историческия момент и кореспондира с актуални въпроси, изправящи се пред младите хора днес.

Съпреживяното чрез филма даде отражение върху последвалите дебати, в които младежите търсеха отговори на въпроси, като:защо е нужно да се пази паметта, как уроците на историята помагат в съвременността, как може да се противостои на забравата, кои морални качества се нуждаят днес от възкресение, можем ли да пренесем модела на поведение от преди 81 години в днешно време и как да стане това.

На финала на първия фестивален ден проф. Иван Ничев разкри някои от тънкостите при създаването на филми и поощри младежите да опитват да правят кино, да творят и да общуват чрез него.

Изключително интересна бе презентацията на Елжбиета Граб от музея за еврейска история „Полин” във Варшава. Тя представи дейността на музея, като изтъкна неговата мисия – не само да опазва паметта и да разказва за онези, които са загинали, но и да показва историята на оцелелите. Чрез нейния вълнуващ разказ оживяха две жени с изключителен принос за спасяването на полски евреи – Ирена Сендлер и Ядвига Пьотрковска, социални работнички, посветили живота си на добротворството, спасили хиляди еврейски деца от нацистката машина на смъртта.

Вторият фестивален ден продължи с уъркшоп на писателя,  специалист по етнорелигиозни конфликти и демографските проблеми Георги Бърдаров, лауреат на Европейската награда за литература и на националната Вазова награда, който от няколко години е член на журито на конкурса. Той представи по неподражаем начин своя роман „Absolvo te“, който разказва три човешки истории, отдалечени във времето, но свързани чрез съдбата на героите им и нуждата от опрощение. Как се създава художествен образ, измислени или реални са героите в романа, как идва вдъхновението, какво е в основата на избор на тема и как се изгражда сюжет, каква е мисията на писателя бяха част от въпросите, които младите автори обсъждаха с  големия творец с видим интерес.

Още един представител на журито застана пред младите разказвачи – Румен Леонидов, поет и преводач, журналист, издател. На фона на уникалния акт на човечност – спасението на българските евреи той постави във фокуса интерпретациите на темата за уплашения човек в съвременен аспект. Последвалата дискусия очерта няколко основни подтеми за размисъл: какво отличава уплашения човек, какво поражда страховете ни, как да се преодолеят те, какви са моралните отлики на смелостта,  кое е по-опасно – страха или смелостта и др.

Третият ден от фестивала започна с презентацията на  Фелиция Валдман, заместник-ръководител на румънската делегация на IHRA. Под формата на събеседване тя преведе аудиторията през пътищата на съпротивата по време на Холокоста. Препокриват ли се антинацистка съпротива и съпротивата срещу Холокоста? Може ли да се каже, че съпротивата е физически акт, но и израз на отношение? Освен с оръжие, как може да оказват се оказва съпротива? Доколко е възможно да останеш човек в нечовешки условия и ситуации? Развивайки атрактивно своята тема, г-жа Валдман увлече младите хора в диалог. Тя акцентира върху необходимостта да се търсят начини спомените да бъдат съхранявани, особено когато хората, които могат да ги споделят от първо лице, намаляват. Според нея, литературният конкурс на „Алеф” е една възможност за избавление от забрава.

Финалин шрих на фестивала постави срещата с писателя Доминик Карильо, чиито книги са насочени към предимно към младежи. Той е учител, живее в България от 12 години, преподава авглийски език в Англо-американстото училище в София. В България го познават от романа „Необичайните заподозрени“.  Пред участниците във фестивала той представи последната си книга – „Acts of resistance“, вдъхновен от спасяването на българските евреи. Героите в нея са тийнейджъри: Мишо – 18-годишно еврейско момче,  питър  – 17-годишно българче, решено на всяка цена да спаси еврейските си съседи, и Лили – 19-годишна девойка, работеща за колаборационистката правителствена служба и  издаваща информация за депортирането на лидерите на еврейската общност, за да могат да реагират навреме. Писателят сподели какво е събудило интереса му към темата, как е избрал героите си и е написал самата книга, какви посланията отправя чрез тях. Той разнообрази разказа си с игрови упражнения, илюстриращи субективността на спомените като източник на информация.  „Да казва истината е важно за всеки писател. Истината за спасяването на българските енреи е много вдъхновяваща и се надявам да я споделите с другата част на света. ”, каза в заключение Доминик Карильо и подари свои книги на новите си млади приятели.

Наученото и преживяното на фестивала намери своя завършек с участието в куиз на тема „Знаем и помним”, а истинският спомен бе запечатан в обща снимка от мястото на събитието.

Спомоществователи на конкурса са:  Община Бургас, Министерството на образованието и науката,  Министерство на културата, Министерство на външните работи, Дипломатически институт към МВнР, Национален Дворец на децата, Общински съвет – Бургас, Посолство на държавата Израел в България, Посолството на Полша, Полски институт в София, Посолството на Словакия, Посолството на Германия, Музей на историята на полските евреи „ПОЛИН”, Комисия за защита от дискриминацията, „УТА България Сървисис”, Триа Сити Център, Порт Флот Бургас, БМФ Порт Бургас, Клиника „Нефролайф, Хотел „България”, Хотел „Интернационал”, Давид Леви

Медийни партньори са: БТА, БНР и сайта за разследваща журналистика  bivol.bg.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.