Британската полиция арестува основателя на „Уиклийкс“ Джулиан Асанж в еквадорското посолство на 11 април, 2019г.

Решението на съдия Джон Кьолтл от Щатския Южен Областен Съд на Ню Йорк отхвърли злепоставящите твърдения, че Асанж е „заговорничил“ с Русия. Той се позова на статута му на журналист и издател и отхвърли обвиненията, че публикуването в Уикилийкс 2016 на изтекли и-мейли на Демократичната Национална Комисия е „незаконно“. Въпреки значимостта на съдебното решение и неговата очевидна важност като новина, то беше обект на пълно затъмнение от всички медии в САЩ и по света.

Световното мълчание за съдебното решение, простиращо се от „Ню Йорк Таймс“, който погреба репортаж за решението в шест параграфа на 25та страница и „Вашингтон Пост“, до алтернативни източници като Интерсепт, вечерните телевизионни новинарски програми и публикациите на псевдо-левите, може да бъде окачествено само като координирана политическа конспирация.

Нейната цел е да подтисне всякаква дискусия за съдебното разобличаване на клеветите, използвани да злепоставят и изолират Асанж и да оправдаят безпрецедентното международно преследване срещу него за уличаващите данни в Укилийкс за американски военни престъпления, разследващи операции и дипломатически конспирации.

„Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“ и други корпоративни издания безспирно злепоставяха Асанж като „руски агент“ и го описваха като ключова фигура в конспирацията, зачената в Москва, за подтискане на кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън на президентските избори през 2016.

Сега, когато техните обвинения бяха подложени на съдебна ревизия и изобличени като плетеница от лъжи и фабрикации, те предприеха политиката на радиомълчание. Няма спор, че ако съдебното решение беше в полза на Демократичната Национална Комисия, то щеше да бъде посрещнато с огромни заглавки и покритие от кора до кора.

Отговорът изобличава тези публикации като държавна пропаганда и ги прави активни участници в кампанията на Демократическата партия, администрацията на Тръмп и целия управляващ елит в осъждането на Асанж на доживотна присъда в американски затвор за „престъплението“, че е публикувал истината. Редакторите и водещите автори в тези издания, като авторът на редакторската страница на „Ню Йорк Таймс“ Джеймс Бенет, са в постоянен контакт с ЦРУ и други разузнавателни служби. Зад кулисите те изработват редакторска линия, която да облагодетелства интересите на банките от Уол Стрийт и военно-разузнавателния апарат. В същото време, те решават каква новина или информация да скрият от американската и световната общественост. Усилията на мейнстрийм изданията да погребат решението представляват ясен пример за медийна манипулация, която принуди милиони хора да търсят в Интернет алтернативни новинарски източници, на които Уикилийкс е типичен представител.

Решението на съдия Кьолтл направи видима антидемократичната и диктаторска логика на делото на Демократичната Национална Комисия срещу Асанж. Той предупреди: „Ако Уикилийкс може да бъде подведен под отговорност за публикуването на документи, касаещи политическите, финансовите и електоралните стратегии на ДНК, само защото ДНК ги е окачествила като „секретни“ и разкриващи тайни, то и всеки друг вестник или медийно издание могат да бъдат подведени под отговорност.“ Това, заяви той, „би нарушило Първата Поправка“ за защита на свободата на пресата, гарантирана от американската Конституция. Мотивите на Кьолтл са абсолютно реабилитиране на Асанж и публикациите Уикилийкс 2016, които разкриват опитите на Демократичната Национална Комисия да манипулира първичните избори срещу самообявилия се „демократ социалист“ Бърни Сандърс в полза на Хилари Клинтън.

Съдията намира, че тези публикации, както и публикациите на тайните речи на Хилари Клинтън пред банките от Уол Стрийт, в които тя претендира да бъде техен представител, са от „въпрос от най-висш обществен интерес“. Те „позволяват на американския електорат да погледне зад завесата на една от двете водещи политически партии в Съединените Щати по време на президентски избори.“

Освен това Кьолтл намира, че няма доказателства в полза на твърдението на Демократичната Национална Комисия, че Уикилийкс си е сътрудничил с Руската държава, за да получи материалите. Асанж и Уикилийкс винаги са поддържали, че документите не са им предоставени от режима на Путин.

Решението изобличава флагрантната противозаконност на американската вендета срещу Асанж. Клеветата, че той е действал като „руски агент“, за да се „намеси“ в американската политика, е използвана от американското правителство и неговите разузнавателни служби за натиск върху Еквадорския режим да спре достъпа на Асанж до интернет през 2016 и отново през 2018. Тя е послужила и като основен претекст за незаконното прекратяване на политическото му убежище в сградата на посолството през април.

Решението е също така и явно разобличаване на незаконността на опитите на администрацията на Тръмп, с пълната подкрепа на демократите, за екстрадиране на Асанж от Великобритания, за да бъде съден по 18 обвинения от Съединените Щати, включително 17 случая на шпионаж, предвиждащи максимална присъда от 175 години лишаване от свобода.

Администрацията на Тръмп и Правосъдният департамент твърдят, че е било незаконно Уикилийкс и Асанж да публикуват осигурените от смелата информаторка Челси Манинг американски военни записи от Ирак и Афганистан, стотици хиляди дипломатически разговори и други документи, изобличаващи американските военни престъпления и интриги.

Решението на Кьолтл обаче потвърждава фундаменталния демократичен принцип, че „Уикилийкс“ е имал право да публикува документите на Демократичната Национална Комисия през 2016, дори и те да са били получени от руското правителство или от друг източник незаконно.

Ясното становище е, че дори и решението на Манинг да издаде американски военни и дипломатически документи да е било нарушаване на закона, публикуването им от „Уикилийкс“ не е било. Публикуването и на двата потока от 2010 и 2016 е било защитена от конституцията журналистическа дейност.

По-нататък Кьолтл оборва твърденията на администрацията на Тръмп, на Демократите и на медиите, че Асанж е „хакер“, който не заслужава закрилата на Първата Поправка. Съдията непрекъснато се позовава на Асанж като „журналист“ и на Уикилийкс като „издател“.

С други думи, опитът да бъде екстрадиран Асанж в Съединените Щати и съден е директно атакуване на Конституцията на Щатите и свободата на пресата. В неспазването на вътрешните и межданурадните закони то може да бъде характеризирано само като невероятно изпълнена операция, подобна на отвличанията и мъченията, извършвани от ЦРУ.

Враждебният отговор на решението на Кьолтл от страна на целия политически и медиен естаблишмънт, в Съединените Щати и по света, показва, че тази конспирация няма да бъде победена с жални призиви към правителства, политически партии и медийни корпорации, подготвили покушението над законовите и демократичните права на Асанж.

Всички те използват нападението над Асанж като тест за налагане на все по-авторитарни мерки, целящи да подтиснат нарастващата враждебност на обществото към войните, социалното неравенство и погазването на демократичните права.

Това, което е нужно, е създаването на масово движение отдолу, мобилизиране на огромната социална и политическа мощ на работническата класа по цял свят, за да се отстои свободата на Асанж и да се защитят всички демократични права.

За да напредне тази ключововажна битка, Световният Социалистически Уебсайт (WSWS) и Международният комитет на Четвъртия Интернационал миналия месец призовха за свикване на Комитет за Всеобща Защита за освобождаването на Асанж и смелата информаторка Челси Манинг. Всички работници, младежи и поддръжници на демократичните права трябва да се свържат със Световния Социалистически Уебсайт незабавно, за да подемат битката за освобождаване на Асанж и Манинг!

Източник: wsws.org