Българийо клета, земя на заспали …
„Според Закона за политическите партии дейността на политическите партии се финансира „от собствени приходи и от държавна субсидия” (Закон за политическите партии (ЗПП)).
Отделно държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност. Помещения могат да се предоставят и на партии, получили над 1 % от действителните гласове на последните парламентарни избори. Наемът им не е пазарен, а е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива. Собствени приходи на политическите партии са приходите от членски внос, от собствени недвижими имоти, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от собствена стопанска дейност. Собствена стопанска дейност на политическите партии е издателската дейност, авторските права и ползването на интелектуална собственост, както и продажбата и разпространението на печатни, аудио и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание. Политическите партии могат да ползват заеми от банки в размер на до ⅔-ти от отчетените в Сметната палата приходи за предходната календарна година. Държавна субсидия се отпуска ежегодно на четири транша на политическите партии и коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители. Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1% от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя всяка година в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори.
За един получен глас се предвиждаше субсидия в размер, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. За 2017 г. този размер бе 11 лева за получен действителен глас.
Основните изводи, които могат да се направят за приходите на големите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) са следните: – Държавната субсидия е основен приходоизточник за големите партии – 80 %. – Банковите и валутни операции представляват съществен приход – близо 11 % (през 2015 г. лихвите по депозити са били сравнително големи). – Делът на членския внос във финансирането не е значителен – той е малко над 8 %, като е най-висок при БСП. – Даренията не са съществен фактор за партийното финансиране – под 1 %. – Големите партии нямат приходи от собствена стопанска дейност. Подобна е картината и при другите по-малки партии, които участват в състава на коалиции и получават държавна субсидия. По време на предизборни кампании държавната субсидия отново е основен приходоизточник (управляващата партия ГЕРБ например, традиционно финансира предизборните си кампании със 100 % държавна субсидия).
При изборите за президент и вицепрезидент на републиката, даренията от физически лица имат малко значение, когато става въпрос за кандидати на партии и коалиции. Същите от друга страна, имат основно значение, когато става въпрос за кандидати, издигнати от инициативни комитети. Дали обаче не става въпрос и за фиктивни дарения – това е въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. В медиите нееднократно са изнасяни данни за лица, които според публичния регистър са направили дарения, а „дарителите” не знаят за това. Често това са социално слаби граждани и представители на маргинализирани групи. Собствените средства на кандидатите, както и собствените средства на членовете на инициативните комитети, не са съществен приходоизточник за финансиране на предизборните кампании. Като важен приходоизточник все повече се очертават медийните пакети, които се предоставят на инициативните комитети и на партиите, които нямат достъп до държавна субсидия – с дял около 11 % от общите партийни приходи. Според нормативната уредба отпускането на държавна субсидия за политическите партии зависи единствено от изборния резултат на парламентарни избори. Тя се възприема като „награда” за постигнати изборни резултати. Това има като следствие появата на своеобразна „леност” – политическите субекти се активизират само по време на предизборни кампании, след което рязко ограничават дейността си. Оказва се, че влагането на средства в нови политически проекти може да е изгодна инвестиция: в предизборната кампания е възможно да се инвестират средства с неясен произход – „мръсни пари”, средствата да се използват за неправомерно влияние върху избирателите, включително и за „купуване на гласове”. Преминаването на законово определената бариера се превръща в цел, за да бъде получена държавна субсидия от вече “чисти пари”. Липсва обвързаност на размера на партийната субсидия с изпълнението на каквито и да било други обществени функции, освен „формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини” (ЗПП) – например обучение на партийни активисти; научноизследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование за определени групи от населението. Липсват стандарти за планиране на държавната субсидия, така както е например в сферите на образованието и здравеопазването. Въпросът за оптимизация на държавната субсидия за политическите партии не бе на дневен ред много години, но …
Липсват разходни норми за харченето на държавната субсидия – например: какъв процент от субсидията следва/може да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Липсва публичност относно отчетността на държавната субсидия. Същата не се отчита самостоятелно. Финансовите отчети не дават яснота за какво конкретно се харчи държавната субсидия и дали направените разходи са присъщи и необходими на съответния политически субект. Липсват публични данни за извършени проверки и за наложени от контролните органи санкции на политическите субекти за нарушения в разходването на държавната субсидия.
От 2015 г. се води публичен дебат относно размера на държавната субсидия. Той е провокиран от изнесени в медиите данни за заплатени от партиите финансови средства за командировки до екзотични дестинации в чужбина, за скъпи хотели, храни, напитки и аксесоари. Цитирани са и примери за огромни заплати на партийни лидери. Медиите отразяват обещания на партийни ръководители за извършване на дарения от политическите партии за пострадали от природни бедствия и аварии, за ремонт на манастири, за лечение и др. Цитират се данни, че държавната субсидия за политическите партии в България е неприлично висока – два пъти по-висока от средната за страните от Европейския съюз, значително по-висока от тази в Германия и десет пъти повисока от тази в съседна Македония. Държавната субсидия е толкова висока, че някои партии я депозират на влог, за да получават лихви. Идеята за публично финансиране на политическите партии е силно компрометирана, а дебатът е чисто популистки.
На 6 ноември 2016 г. е проведен национален референдум за драстично намаляване на годишната държавна субсидия за политическите партии, чиито резултати вече бяха споменати в настоящото изследване. Избирателната активност на националния референдум с малко не достига, за да бъдат резултатите от референдума задължителни за народните представители. Въпреки публичните обещания на партийни лидери за намаляване на държавната субсидия за политическите партии и през 2017 г. същата продължава да бъде в размер на 11 лева за действителен глас. Законопроектът на управляващата партия ГЕРБ за намаляване на държавната субсидия в съответствие с резултатите от проведения национален референдум е отхвърлен от народните представители. Предстои разглеждането и гласуването и на други законопроекти по въпроса. Дебатът остава ограничен само върху размера на партийната субсидия. Липсват каквито и да било идеи относно обвързването ѝ с допълнителни критерии, освен с изборния резултат, определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ, въвеждането на специфични форми за отчетност и контрол. Нещо повече, дебатът за намаляване на партийната субсидия остава чисто популистки: липсва какъвто и да било анализ за това как драстичното намаляване на партийното субсидиране ще се отрази върху финансовото състояние на политическите партии и на възможността им да провеждат предизборни кампании. Проучванията на ИРПС показват, че рязкото намаляване на държавната субсидия ще доведе до коренна промяна на модела на партийно финансиране и на финансирането на предизборните кампании. На партиите ще се наложи да съкращават персонал, а средствата за медии по време на предизборни кампании ще намалеят значително. Това неминуемо ще доведе до необходимостта от извършването на комплексни промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, за да могат партиите да продължават да изпълняват обществените си функции.
С влизането в сила на Изборен кодекс през март 2014 г. (05.03.2014 г.), държавата започна да предоставя средства за медийни пакети на партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати на президентски, парламентарни и европейски избори и които не получават държавна субсидия. Медийните пакети са в размер на 40 000 лева за партиите, коалициите на президентски, европейски и парламентарни избори. Инициативните комитети имат право на пакети в размер на 40 000 лева на президентски избори и в размер на 5 000 лева, когато са регистрирали кандидати при избори за кандидати на Европейския парламент от Република България и при избори за народни представители. Средствата за медийни пакети се използват за заплащане на различните платени форми чрез доставчиците на медийни услуги. Според някои медии, средствата за медийни пакети често се насочват към определени интернет сайтове и регионални медии, където информационната им стойност за обществото е съмнителна. Избухват скандали и се пораждат съмнения за източване на средства от медийните пакети. Подобно на партийното субсидиране и идеята за медийните пакети е подложена на компрометиране. На 03.10.2016 г. ЦИК приема решение2 , с което се опита да реши проблема, като ограничи възможността за усвояване на медийни пакети. Според решението, средства за медийни пакети могат да се разходват само в телевизии и радия с национален обхват и печатни медии с национален тираж, а медийна услуга представлява аудиовизуална или радиоуслуга с национален обхват. Очевидно е ограничението за регионалните медии и за интернет медиите. Впоследствие решението на ЦИК е отменено в тези части от Върховния административен съд като незаконосъобразно.
Липсват проучвания за това, доколко предоставянето на медийни пакети повишава информираността на избирателите. Може да се каже обаче, че информираността на избирателите по време на избори и референдуми продължава да е на ниско ниво.
В Закона за политическите партии липсва подробна регламентация за разходването на държавната субсидия на политическите партии: не е категорично ясно за какво и как може да се харчи държавната субсидия; липсва изискването за отделно отчитане на държавната субсидия, което да е разбираемо за гражданите.
Основните изводи, които могат да се направят за разходите на големите политически партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) са следните:
Най-много разходи през годината се правят в графа „други разходи” и за външни услуги – съответно 36 % и 26 %. Близо ¼ са разходите за заплати и осигуровки. Колкото и да са преекспонирани медийно, разходите на големите партии за дарения, не са съществени – 1, 47 %. Разходите за медийни услуги на партиите, коалициите и инициативните комитети по време на предизборни кампании представляват най-голям дял – близо 60%“5 . На второ място по значение по време на предизборни кампании са разходите, свързани с провеждане на масови прояви, производство и разпространение на агитационни материали. Съществени са разходите за наем, транспорт, съоръжения и т.н. Несъществени са разходите за наети в кампанията лица, за консултантски услуги и за социологически проучвания. Може да се направи общият извод, че за разлика от приходите, разходите на политическите партии в Закона за политическите партии не са достатъчно регламентирани.
Политическите партии не могат да извършват стопанска дейност (освен изрично посочената в Закона за политическите партии), както и да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации. Дарението на политическа партия от едно физическо лице за една календарна година не може да надхвърля 10 000 лева. Политическите партии не могат да получават анонимни дарения под каквато и да е форма; средства от юридически лица и от еднолични търговци; средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел. Политическите партии не могат да получават от тези субекти също движими и недвижими вещи за безвъзмездно ползване, както и безвъзмездни услуги под каквато и да е форма.
Политическите партии не могат да ползват безплатно публичен административен ресурс. Допълнително, в рамките на предизборните кампании, партиите, коалициите и инициативните комитети имат „таван” на общия размер на финансирането за всеки вид избори. Когато размерът на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, е над 1 000 лева, финансовите транзакции на партията се извършват по банков път. Даренията над 1 000 лева подлежат на проверка от Сметната палата. Когато декларираните приходи и извършените разходи са над 1 000 лева, Сметната палата извършва одит за съответствие.
Германия се посочва като добър пример на страна, постигнала и по-справедлив баланс между публично и частно финансиране на политическите партии и избягваща нежелани зависимости на партиите от големи дарители. Това е осъществено чрез система за взаимосвързаност, при която от държавния бюджет се предоставят средства под условие, че политическите партии набират дарения от частни дарители. Например – срещу всяко евро, получено като дарение от политическите партии, държавата отпуска и субсидия в определен размер (която не може да надвишава сумата на набраните дарения).
Според немските политически анализатори предисторията на тази регламентация на дейността на политическите партии в страната, залегнала и в Конституцията, се дължи на опита на Германия – след Първата световна война мощни и богати частни компании финансират възхода на Националсоциалистическата германска работническа партия.“
https://iped.bg/bg/publication/political-parties-financing
Какво се случи в БГ територията след евроизборите ?!
Явно субсидията за партиите пада на 1 лев на глас по заповед на Светиня Му ?!
ДПС и ГЕРБ се споразумяха за „отворено финансиране на партиите“.
Партии без субсидии са обречени на спонсори. И също така са обречени да слушат и се съобразяват със спонсорите.
Досега приходите на партиите от дарения бяха около 1% от парите им, а от членски внос около 8%. Основният приход над 80% бе от субсидиите, но иде време на обръчите от фирми …
Всеки бизнес ще се отчита, за да не го закачат. Вместо рекет сега ще го го поканят любезно, напомняйки му за баницата с обществените поръчки.
И дребният бизнес дори в най-малките населени места ще бъде натоварен с „дарения“.
Идва времето на финансиране на партиите от обръчите от Банкя до Дръндар и ТЕЦ -овете …
Евентуални опозиционни партии остават на сухо? Защото на тях кой ще дарява? Ако някой им дари има фалшиви сигнали тип БОЕЦ, КПКОНПИ, БОП, ДАНС, НАП, прокуратура и още и още …
Който не слуша батя Борисов ще има проблеми и това е пълзящата диктатура завладяла БГ територията . Това е поредният хилядолетен герберски райх. Помните ли опита на Германия – след Първата световна война мощни и богати частни компании финансират възхода на Националсоциалистическата германска работническа партия. Е, това е „бъдещето“ на ГЕРБ в БГ.
колаж : Георги Динев
Е …?!
Батя Борисов си напазарува партии и си осигури пожизнена власт, докато Му се ще да играе на политик с помощ от ДПС и един Чалгар …
Гнусно, а ?!
колаж : Свободен човек