Посещението на украинския външен министър се оказа земетресение за декорите на нашия политически театър. Грохотът на тяхното падане беше заглушен само от грохота на моралното падение на неговите актьори: безлични безотговорни безгръбначни същества, попаднали случайно в театъра. Върховният главнокомандващ дори надмина себе си с твърдението, че понеже сме имали голяма диаспора в Украйна, не бива да й предоставяме оръжие ?!?
Външният министър на Украйна зададе ребром болезнените въпроси за геополитическата идентичност на нашия елит и така разби на пух и прах семплите му опорни партенки, които нашите микрофонодържащи медиуми, пардон медии, безкритично разпръскват.
Това тридневно (!) посещение обаче, едва ли имаше за цел да предизвика дефилето на нашите политици с “новите дрехи на царя”.
Явно България – а не някоя друга държава – може да предостави тъкмо въоръжението, от което Украйна има нужда днес.
Много хора бъркат лошото състояние на армията ни с отличното състояние на оръжейния ни сектор. Неговият оборот е стигал до 1.5 млрд евро годишно с износ до над 100 страни. Продукцията на Вазовски заводи, Арсенал, Аркус, Емко, Дунарит и др. е търсена по цял свят, особено от зоните с военен конфликт. Известно е, че сме силни в областта на боеприпасите и лекото стрелково оръжие. Без да съм военен експерт, то изглежда особено ценно в открити бойни действия с многочислени войски. Противоракетната и противотанковата отбрана в градски условия изискват един тип оръжия, използвани от по-малко хора със специализирани умения, но на откритата фронтова линия в Донбас – масата на огнестрелния огън има огромно значение.
Затова причината за посещението на Кулеба е една от двете.
Или е дошъл да иска въоръжение, което само България в региона произвежда, но което в момента по политически причини не може да стигне до Украйна – дори чрез трети страни на търговски принцип.
Или България е изнасяла такова въоръжение, но под политически натиск го е спряла, каквато информация за неизпълнен договор се появи. Примерно, и с намеса на ресорния червен министър, смените в Кинтекс и пр.
Аз си мисля за втората причина.
У нас е силен споменът за руската вендета срещу износителите на оръжие за Украйна. Посещението на ГРУ агенти и отравянето с новичок на наш оръжеен търговец, (което прокуратурата отказа да разследва), както и последвалият взрив на негов склад в Чехия – са явно достатъчни в съчетание с други стимули почти цялата ни политическа класа да работи като ударен руски батальон.
И единственият начин за промяна е този въпрос да бъде поставен ребром в парламента. Пред погледа на целия свят, който да види колко струва нашият лицемерен “евроатлантизъм”.
Каквато вероятно е била целта на посещението.
Фейсбук