Шантажът на Путин: НАКЪДЕ СЕ ЗАПЪТИ НЕГОВАТА РУСИЯ?

–––––––––––––––––

През 2014 г. направих разследване за свалянето на малайзийския „Боинг” над Донбас – кой, как, кога, с какво и по какъв начин и най-важното: ЗАЩО? В заключението му поместих мой анализ на последствията от драмата.

Оказа се, че той е напълно актуален и сега, след 8 години. Защото онази драма в известна степен предначерта това, на което сме свидетели днес Давам само три точки от онзи анализ, напълно валидни и днес:.

(цитат):

8.

Несанкционирано изстрелване при липсата на арести и истинско разследване и прикриване на случилото се обаче говори за тежък сблъсък на интересите на различните групировки на елита в Москва.

В този случай „несанкционираното” сваляне на самолета е замахване на една групировка на властта срещу друга, опериране на възможността й да маневрира, предопределяне на политиката на Русия независимо от лицата на руля на държавата чрез изостряне на конфронтацията със Запада. Намеква за властови конфликт с далеко отиващи последици, който ще очертае рамките на руската политика в следващите години и дори десетилетия.

Намеква и за възможността Путин окончателно да е заел позицията на крайно твърдите (според мен) или просто вече да е превърнат в кукла на конци. Факт е, че от няколко дни руски, и то забележете прокремълски медии го атакуват за мекушавост в разправата с външния и вътрешен враг, вкл. и близкия до Кремъл идеолог и говорител на патриотичния капитал и силовите структури Александър Дугин (в друг пост давам статията му от 22 юли в превод поради фундаменталното й значение за разбирането на руските цели)

…

10.

Нежеланието на Белия дом да извади убедителни факти за случилото се (напълно по възможностите му) говори за също толкова тежък сблъсък и в ешелоните на американската администрация и политическия елит на САЩ.

Т.е. влизайки и с двата крака в украинската криза, разширявайки намесата си, американският елит изглежда няма ясна визия за бъдещето и най-важното – отговор докъде биха стигнали и отишли при нарастваща ескалация от Путин на конфликта.

Във Вашингтон нямат отговор и за бъдещето на Украйна – като маргинализирана държава от Третия свят или образцова западна витрина.

Брюксел също няма отговор – първото решение за маргинална държава е неефективно и рано или късно ще загубят Украйна, второто обаче е скъпо начинание, а никой не иска да се бърка за пари.

11.

Личното ми мнение – свалянето на „Боинга” виетнаминизира конфликта и показа очевидното: той ще е с голяма амплитуда във времето и крайният му изход – дори при победа сега на едната или другата страна ще се реши след години.

(край на цитата)

.

Повторението на тази ситуация сега – 8 години по-късно, повторение дори и в детайлите за медиите и за Дугин, повторенията на „колебанията“ в Москва и на колебанията на Запад дава пълния отговор на въпросите кой окончателно победи в Кремъл – поне за следващото десетилетие. Дава отговор независимо дали Путин ще управлява или някой друг, който и да е той, независимо дали Путин ще живее или ще бъде отстранен.

Дава отговор каква ще е политиката на заплахи в следващите десетилетия на чудовището, което се пръкна под онези кремълски кули – ВСИЧКО!

Единственото ограничение пред това „Всичко” е неистовият страх на онези там за собствения им живот, за собствената им кожа, за парите и богатствата им.

Нашият страх се оказва тяхната сила! Страхът ни от Карибска криза е оръжието им срещу нашия свят.

Дойде времето за ясен и категоричен отговор от демокрацията. Тя не го даде през 2014 г. и това колебание роди днешната поредна и мащабна война – тезата да „остане място за маневриране”. Политиките тип Меркел и Тръмп обаче се провалиха и това го вижда всеки непредубеден човек.

Демокрацията е длъжна да даде отговора си!

Иначе в по-далечна перспектива самото й съществуване ще бъде заплашено.