Корупция и свобода на печата в България
Европейската комисия удостоверява, че България се развива в конституционна държава. Страната е в дъното на европейската класация за корупция и свобода на печата от години. Не без причина.
Всяка година през есента има доклад по мониторинга за България и Румъния .
Тогава Комисията на ЕС публикува своя така наречен доклад за напредъка на реформите и върховенството на закона в двете страни – резултатите от процедурите за мониторинг, които България и Румъния трябваше да преминат след присъединяването си към ЕС през 2007 г. по „Механизъм за сътрудничество и проверка“ (МСП).
България получи много добри оценки тази година. Докладът, публикуван в края на октомври, посочва, че работи „последователно“ за борба с корупцията и организираната престъпност, казвайки, че „консолидира своята правна и институционална структура“. За първи път Комисията на ЕС също обеща на България евентуален прекратяване на непопулярния мониторинг. Това ще премахне едно от последните средства за оказване на натиск върху ЕС за влияние върху реформите в страната.
Как Европейската комисия стигна до положителната си оценка е озадачаващо. Във всеки случай реалността в България е много различна. Премиерът Бойко Борисов е силният човек в България повече от 10 години. На пръв поглед тя е умерено консервативна и проевропейска във външната политика. Българинът избягва конфронтация с Брюксел и устни нападки срещу ЕС, каквито отправя Виктор Орбан. Но вътре в страната Бате Бойко – бивш полицай, карате боец и бодигард, управлява с твърда ръка.
Той се представя като добър и приятелски настроен началник и често говори като човек от народа. За него е важно да не изглежда като автократ. Но системата му няма почти нищо общо с реално върховенство на закона.
„Апартаментгейт“ и банков фалит
Законът е това, което Борисов каже или нареди, често само по телефона или със SMS.
Той се представя като добър и приятелски настроен началник и често говори като човек от народа. За него е важно да не изглежда като автократ. Но системата му няма почти нищо общо с реално върховенство на закона.
България последователно е на последно място в ЕС в класации за корупция и свобода на печата.
Случаите на корупция от политици и бизнесмени, близки до правителството, са изключително редки. В страната почти не са останали независими медии, а журналисти рискуват работата си, ако изразят недоволство.
Тази година например няколко скандала с недвижими имоти разтърсиха политическия елит на България. От март постепенно се оказва, че редица български правителствени и опозиционни политици в София са закупили луксозни апартаменти далеч под реалната пазарна стойност. Други злоупотребяваха със средства на ЕС за селски туризъм: къщи за гости в селските райони, финансирани с милиони от Брюксел, всъщност бяха ползвани като частни вили.
Протест срещу корупцията в София (2018): Далеч от върховенството на закона
Заради афера с апартаменти трима министри и лидерът на парламентарната група на партията на Борисов „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) трябваше да подадат оставка. Пламен Георгиев, ръководител на „Комисия срещу корупцията и конфискация на незаконно придобитите активи“ (КПКОНПИ). След като аферата стана известна, Георгиев първо взе отпуск, след това б преместен на дипломатически пост в чужбина. Неговата комисия приключи разследването на „Апартаментгейт“ след няколко седмици. Резултатът: в нито един от случаите не е имало конфликт на интереси или друга незаконна дейност.
В началото на декември Сотир Цацаров, който преди това бе главен прокурор на България в продължение на седем години, стана нов шеф на антикорупционната комисия. Неговият мандат е засенчен от многобройни дела и нито един от големите случаи на корупция в България не е бил разгледан от неговия орган по законово задоволителен начин. Сред тях, например е фалитът на търговската банка KTБ, една от най-големите български банки, на фона на вътрешнобългарска война на олигарси.
Сривът на КТБ предизвика най-тежката финансова криза в България през 2014 г. след голямата банкова катастрофа в средата на 90-те години и струва на данъкоплатците равностойността на малко под два милиарда евро. Цацаров трябва да поддържа тесни връзки с един от основните участници във фалита на КТБ: Делян Пеевски, не само един от най-влиятелните медийни предприемачи в България, но и силно противоречив политик.
Медийният пазар напълно се раздели между олигарсите
На корумпирана общественост рядко се налага да се страхува от корумпирани български политици, предприемачи и държавни служители, защото медийният пазар вече е почти напълно разделен между олигарси, които също контролират политически партии или са близо до тях. Най-новата медийна сделка се състоя тази пролет: през март братя Домусчиеви, двама от най-богатите българи, близки до Борисов и управляващата му партия ГЕРБ, купиха „Нова Броудкастинг Груп“ от предишните шведски собственици. Нова е най-голямата българска медийна група със седем телевизионни канала и множество популярни уеб портали. Сделката беше спорна, тъй като преди това Комисията за защита на конкуренцията забрани на чешкия милиардер Петр Келнер да купува групата на Нова.
Обстоятелствата около уволнението на Великова бяха скандални: тъй като нямаше алтернативен модератор за сутрешното й излъчване по канал „Хоризонт“, режисьорът просто изключи радиоприемането за няколко часа – уникален процес в историята на БНР. Случаят предизвика толкова вълнение в страната, че премиерът Борисов се включи лично, повика модератора и очевидно уреди да бъде възстановен. Оттогава на Великова е позволено отново да критикува умерено. Но само заедно с колегите.
https://www.spiegel.de/politik/ausland/korruption-und-pressefreiheit-in-bulgarien-das-schlusslicht-a-1302073.html