„ШПИОНИН СЕ НАРИЧАМ – ПЪРВА РАДОСТ Е ЗА МЕНЕ“
.
Мила Калинова като директор на дирекция „Сигурност” в Държавната агенция за разузнаване и президентският съветник Илия Милушев са кристално чисти като изворна вода. Дамата взимала от от службата си секретни документи в чантата си и ги разнасяла натам-натам, вкл. предавайки ги на различни места. Например в сградата на КНСБ-
На кого ги е предавала – ами на президентския съветник!
.
Странна история- и двамата имат достъп до квалифицирана информация от най-високо равнище.
И двамата могат да се срещнат както в Президентството, така и в Държавна агенция Разузнаване”
И двамата знаят, че изнасянето на каквито и да е секретни документи извън службата им не само е тежко нарушение, но и престъпление.
И двамата са наясно, че при секретните документи принципът е „необходимостта да се знае”.
Т.е. може да имаш и много висок достъп, но това не означава, че можеш да си ровиш където и да е по секретните документи. Достъпът е само до онова, което ти трябва в работата и нищо повече. А ако нещо е извън твоя достъп, но ти е необходимо в дейността, която вършиш, има си ред и правила как да го изискваш и получиш.
.
Обаче Военно-окръжната прокуратура в София с постановление прекратява делото срещу президентския съветник по сигурността Илия Милушев заради липса на престъпление. То е за разгласяване на държавна тайна (забележете – не за шпионаж). Мотивът на прокурорите – и двамата са имали достъп до квалифицирана информация и съответно разгласяване няма.
–––––––––––––-
Ако запитате мен – цялата операция с документите е извъртяна, за да получи Президенството достъп до Агенция „разузнаване”, която е подчинена не на него, а на правителството. И пак ако питате мен – срещите по най-различно време, вкл. и късно вечерта и на най-различни места из столицата е било операция с цел да се маскира трети получател на тези документи.
–––––––––––––
Т.е. евентуален шпионаж да може да се се посочи като евентуално нарушения на правилата и вътрешния ред и нищо повече . Наглостта обаче е такава – и на Прокуратура, и на Президенство, че на тези хора нищо не им се случва – дори уволнение заради нарушенията.
Наглостта е и на съда. Защото Върховният административен съд отмени лишаването на Илия Милушев от достъп до държавни тайни въпреки крещящото погазване на секретността.
Крайният резултат от тази пародия е, че покрай тези срещи какво е ставало по-натам, с тези документи, никой не разследва и Прокуратурата не пита. Въобще у нас стихът трябва да не е не е „българче да се наричам, а друг – „шпионин се наричам – първа радост е за мене”
.
Както навремето посочих, когато Прокуратурата на 9 август нахлу в Президенството и когато започна да разследва освен Илия Милушев и друг президентски съветник – Пламен Узунов (Прокуратурата през февруари т.г. също прекрати разследването срещу него), тя извърши ПиАР акция в подкрепа на имиджа на Румен Радев. Извърши го демонстративно, за да може той да има мотив да излезе на площада с вдигнатия си юмрук за борба с мафията.
За съжаление протестиращите тогава и демократите у нас се присмяха на моите тогавашни постове, оплюха ме и отказаха призивът ми незабавно да обърнат гръб на „наистина Отровното трио”, както го определих, на Майчето Манолова, Румен Радев и всякакви такива протестиращи псевдодемократи.
Да ви уведомя в тази връзка, че покрай скандала с Иван Гешев ще дойде време да разберете, че той и президентството си тропат заедно хорото и то много отдавна. Колкото и да не ви се вярва.
––––––––––––––––––––-
Досега у нас няма нито един осъден за шпионаж. Преди да се стигне до съда, повечето обвинения бяха оттеглени от иначе създалата ги преди това Прокуратура. Следователно битката с шпионажа е ПиАр и нищо повече от това.
На онова, което стигна до съд, въобще не му върви. Защото Прокуратурата в съдружие със съда допусна такава безспорна фигура в тази област като подсъдимия за шпионаж Николай Малинов да отиде отново в Москва. Този път не за да получи ордена си лично от ръката на Путин. А да отиде там и там да си стои, понеже създава и ръководи Световен Путиновски интернационал
(виж моя пост от 14март т.г. „ШПИОНИНЪТ НИКОЛАЙ МАЛИНОВ – ГЛАВЕН ШАМАН НА НОВИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ”)
За България напълно се отнася афоризмът на американския писател и публицист Стивън Хънтър, че всеки шпионаж завършва като фарс.
