Точно преди 93 години поетът Гео Милев е брутално удушен с тел при онази хубава демократична власт, а днес при наследниците им сме 111-ти по свобода на словото
…Как ще ги стигнем американците?
Че и задминем, кога?
Еми и аз така се чудя другари
и след мъглата: „А, мъгла“…
Навярно всеки си спомня тази хубава песничка на Тодор Колев. Но кой днес си спомня за великана на словото Гео Милев, убит брутално от монархо-фашистката, пардон демократичната власт заради острия си език? Точно преди 93 години той е брутално удушен с тел при онази хубава демократична власт, а днес при наследниците им сме 111-ти по свобода на словото.
„На днешния ден, през 1925, е убит с тел в полицейското управление поетът и героят от Дойран: Георги Милев Касабов, по-известен като Гео Милев. Като поет той е представител на символизма и експресионизма в България. Като българин е защитник на България с оръжие в ръка“, припомня бившият кандидат за президент Пламен Пасков.
„През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око“, разказва политологът.
„Като човек и общественик Гео Милев е публицист, защитник на човешки правдини.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под наслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. В името на свободата на словото, и други тогавашни европейски и атлантически ценности, разбира се“, сподели във Фейсбук Пасков.
„През януари 1925 г. списанието направо е забранено. За да са наистина безценни тези ценности, като „свободата на словото и печата“. Какво тук значи някаква си Търновска Конституция между приятели-демонократи и монархисти?“, пита той.
„Става дума за „оная, хубавата, великата, сияйната царска власт“, ехе-е-ей… Та през тази хубава и демонократична, или монархична прогресивна власт на 14 май 1925 г. заради поемата (заради 1 ПОЕМА!) „Септември“ Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Повтарям – през оная хубавата, царската власт, когато (уж) фашизъм не е имало“, добавя бившият кандидат за президент.
„Той, наивникът, вероятно е смятал, че живее в правова държава (познато?) и решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд. Само, че понеже и тогава, както и сега, основната сила на правото е правото на силата, то на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. За сметка на това демонократично, монархично, и изобщо – по най-добрия начин, не като при гадните комунисти 1944-1989. Безследно. Чиста работа“, коментира Пасков.
„Безследно, безследно, колко да е безследно…През 50-те години на миналия век в масов гроб (!) край София (Илиенци) останките му все пак са намерени. Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел. Подобно на множество други, разбира се. Става дума все пак само за един от МАСОВИТЕ гробове на „безследно изчезнали“, разказва политологът.
„Имаше един хубав сериал на времето точно за тези събития: „По дирите на безследно изчезналите“. Няма да го видите вече нито в БНТ, нито в бТВ, нито в НОВА, нито даже в телевизиите от 2-3 ниво след „първите“. Но потърсете го. Ще го намерите. Който търси – намира. И тогава ще разберете, защо през 1925, именно тогава, не през 1923, 1922, или през друга предходна година е осъществен взрива на църквата Света Неделя в София, и именно над главите на точно тези публични личности и персонажи. Простичко казано, крушата винаги си има опашка, и няма дим без огън“, коментира Пасков.
„А за поета…тук можете да намерите неговото творчество: http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=142&LangID=1. Ако сте от изчезващите…от тия…все още четящите. От изкопаемите със сърце и съвест. Останалите – подминете демонократично, атлантически, за вас са сериалите, търкането на билетчетата, джендър-идеологията, гей-парадите, и турските сериали. Но ако все пак сте стигнали дотук, значи, сте от първите, от измиращият вид“, споделя в социалната мрежа бунтарят от Димитровград.
„От вас очаквам поклон пред паметта на поета-герой от Дойран. И съм сигурен, че ще го направите“, добавя той.
Навярно докато четяхте тези редове, в съзнанието ви се е въртяла песничката на Тодор Колев. Кога ще ги стигнем американците? И след мъглата: „А, мъгла“…
Гео Милев си отиде, заради острия си език, а днес заради наследниците на тези, които го убиха, сме на 111-то място по свобода на словото в света. Анатема на ГРОБарите!