Едно от най-острите журналистически пера Анна Заркова събра колеги, приятели и поклонници в изискан столичен клуб за премиерата на книгата си „Свободни в словото“. Да почетат авторката дойдоха героите на документалната творба Асен Йорданов, директор и главен редактор на сайта „Биволь“, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, издателят на сайта „Фрог Нюз“ Огнян Стефанов, Николай Стайков от „Антикорупционен фонд“, а Генка Шикерова, която по същото време работеше над поредното горещо разкритие, изпрати топли прегръдки на всички присъстващи.
„Свободни в словото“ разказва за трънливия път, който тези знакови имена са извървяли в защита на истината, отстоявайки свободата да я казват на глас. Не случайно самата Заркова определя творбата си като „веществено доказателство“, че журналистиката е жива.
На премиерата блестеше омбудсманът Диана Ковачева заедно с шефката на СЕМ Соня Момчилова и колежката й Маргарита Пешева -професор по журналистика, както и Нешка Робева. Синовна почит към именитата авторка засвидетелства министърът на правосъдието Крум Зарков. Той изненада майка си с прекрасен букет, а дискретното му присъствие го направи притегателен център за репортери, очакващи актуални новини за правосъдната реформа. Макар и за кратко, ген. Румен Миланов също удостои сбирката с присъствието си. Заедно с колегата си от „Биволь“, от Бургас пристигна издателят на сайта „Либерта“, разследващият журналист Стоян Тончев. Макар да не е сред героите на книгата, той е пример за истински боец в защита на истината и присъствието му беше повече от закономерно. Гилдията бе достойно представена от Албена Борисова, Калин Славов – „Прозрачност без граници“, Маги Гигова, Пламен Енчев, Нина Норд, Нина Хамилтън, Петя Владимирова и още десетки пишещи братя и сестри.
Анна Заркова за новата си книга „Свободни в словото“ пред „Либерта“: Това е книга за журналистите, които не се предават. Журналистическата професия е сравнима по значимост с лекарската и учителската“
„Написах тази книга с респект към Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и много други журналисти, които приличат на тях. Написах я от обич към занаята и хората, които му се отдават“, сподели Заркова пред микрофона на колегата си Емил Спахийски, който бе водещ на вечерта. „Какви хора са тези, които избрах – те са забележителни водещи, репортери, редактори. Обаче най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са някакви наемници, послушни в телевизии, сайтове и радиа. Не са някакви глашатаи, душеприказчици и метреси на тоя и на оня властник. Те правят интервюта, разследвания, а не реклами на министри и премиери. Критикуват, а не ругаят“, категорична е Заркова. По думите й журналистиката е самотна работа. Ако си журналист по призвание, не можеш никога да бъдеш “бивш”. Това е професия, която не може да се работи без призвание. А то е определено като това да си куче пазач на истината, на обществото, коректив на властта.
Разследващият журналист Асен Йорданов от „Биволъ“ не спести похвалите си към Заркова. По думите му самото написване на „Свободни в словото“ е подвиг, показващ, че съвестта на журналистиката в България не е мъртва, не е купена и не е маргинализирана. Книгата показва, че в България все още има критерий за добро и зло, за истина и за лъжа. Йорданов разказа как самият той се е учил на занаят от Заркова и че е изучавал статиите й, защото за него тя е и винаги ще си остане критерий за истински професионализъм.
„Разказите на героите в книгата, пък и на много други журналисти, които приличат на тях, разкриват от първо лице механизмите, чрез които цензурата в медиите се освобождава от тези дръзките и неудобните – когато не успява да ги опитоми. Тези разкази показват как те успяват да продължат (някои дори с риск за живота си) да снимат, да пишат, да разказват за корумпираната власт, завладяната държава, купените медии, кривите огледала.
Търсенето на новини не е лесна работа. Лесно е вземането им – когато някой ти ги подава. Интервюирането също не е лесно, въпреки че изглежда елементарно отстрани – репортерът държи пред устата на някого микрофон, а онзи отговаря. Но по този начин какво интервю се получава? Лошо. Добро интервю се получава тогава, когато се разменят мисли и знания между питащия и отговарящия. Да си добър слушател е решаващо – да можеш да уловиш всяка дума като рибар и да изтеглиш следващата. За това трябва не само късмет, но и талант“, споделя самата Анна Заркова по повод написаната от нея книга.
