На 3 октомври 1918 г. Борис Трети се възкачва на българския престол. В този ден цар Фердинанд І подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си.
При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.), с което България излиза от Първата световна война, Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия оформен през 1904 – 1907 г.) поставя задължително условие Фердинанд да се откаже от българския престол и да напусне България.
Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е германски принц, български княз (25 юни 1887 – 22 септември 1908 г.) и цар (22 септември 1908 – 3 октомври 1918 г.) на България. Роден на 26 февруари 1861 г. На 25 юни 1887 г. III Велико Народно събрание го избира за княз на България. На 22 септември 1908 г., след провъзгласяване на независимостта на България, Фердинанд I е обявен за цар на българите. Той умира на 10 септември 1948 г. в Германия.
Борис Трети, чието пълно име е Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, княз Търновски, херцог Саксонски и принц Сакс-Кобург и Гота, управлява България от 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г.
Роден на 30 януари 1894 г. Син на цар Фердинанд и на княгиня Мария Луиза. По време на своето управление Борис ІІІ засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт.
Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е на 5 септември 1943 г. в манастирската църква на Рилския манастир.
На 24 април 1946 г. тленните останки на Борис ІІІ са изнесени от светата обител и препогребани в параклис на двореца „Врана“. През 1946 г. параклисът е унищожен.
На 18 октомври 1991 г. при разкопки в парка „Врана“ е открита стъкленица с надпис, че в нея е сърцето на цар Борис ІІІ. Предадена е за съхранение в трезора на Българската народна банка. На 23 август 1993 г. стъкленицата е изнесена и е препогребана във възстановения гроб в Рилския манастир.