Трети март 1878 година е денят на новото начало в българската вековна история, когато България се завръща на политическата карта на Европа след почти петвековно отсъствие! Това завръщане е дело както на българските хайдути, четници, революционери, опълченци, така и на руските войници.
На този ден се регламентира не само краят на една война между две империи, а и създаването на държава, която макар и с полунезависим статут се включва в семейството на европейските страни. Това е четвъртата славянска страна в Европа по това време и е началото на онзи голям взрив на модерната българска държава. Благодарение на нашите усилия Европа разбира какъв народ живее от двете страни на Балкана.
Трети март най-сетне ни завръща в Европа посредством нашите мъченически усилия и посредством освободителната руска армия. Този ден постави началото на българската държавност, която от феодализма и средновековието завинаги попадна в модерните времена. Освобождението на България от оковите на Османската империя е събитие не само от европейска, но и от световна величина за онова време.
Целият свят е бил изненадан от зрелостта на българското общество да създаде своя държавност. Възкръсването на българската държава на Трети март, наред с всичко друго, е и триумф на общественото мнение в Европа.
България е родена не само с меч, войни и въстания, но и като продукт на това, което днес наричаме гражданско общество. Целият интелектуален елит на Европа застава в подкрепа на българите. В това отношение тя е първата държава в Европа, която е създадена и поставена на европейската карта по такъв начин.
И както казва дядо Вазов, тази свобода не е дар, тя е откупена с реки от кръв и с много жертви. На тоя ден трябва да се радваме, че преди 146 години ни е огряла свободата и да почитаме паметта на загиналите, без които ние нямаше да бъдем днес тук и сега.
Трети март – това е една историческа дата, но трябва да усетим вътре в себе си, че ние сме част от тази история. И колкото и тя да се променя, има дати като тази, които остават като един жалон, който завещава на всяка следващо поколение Санстефанския национален идеал. В защита на този идеал ще се водят войни, въстания, народни движения, дават се жертви. Трябва да очовечим историята и да я съпреживяваме като нещо лично.
Макар че обявихме Трети март за национален празник, някои започнаха да твърдят, че това е политика на руския царизъм, натискът към топлите морета, към Цариград. Трябва да намерим равновесието в това, че българските национални интереси съвпадат с интересите на царска Русия.
Българинът трябва да знае, че ако не бе жестокото смазване на Априлското въстание през 1876 г. нямаше да има Трети март. Император Александър ІІ не е искал да воюва, за да не сподели съдбата на своя баща Николай Ι, който според някои историци се самоубива, тъй като не може да понесе поражението на Русия в Кримската война от 1853 – 1856 г. Но жестокостите, извършени от башибозука, предизвикват реакцията на славянофилското движение, което тогава е много влиятелно. Начело с Иван Тургенев и Лев Толстой движението настоява, че братята славяни страдат под турското робство и трябва да има война. И е цяло чудо, че тя се е състояла.
Отзвукът на зверствата, извършени в Батак и Перущица и в други български селища, така отекват в Русия, че императорът е принуден, както той казва, да извади меча в името на освобождението на своите братя едноверци и съплеменници. Той набляга на православието и на славянството. Така е отбелязано в манифеста за войната.
Това е нашият национален празник. Всяка държава от ЕС си има своя национален празник, и то свързан с новата им история. Това е празник, който няма да ни разделя със съседите, въпреки че в тяхната историография има стотици заглавия, писани против Санстефанския договор. Особено сред едни наши съседи на югозапад.
Но ние ще си го запазим като национален празник, защото той наистина е откъсване от Ориента – тогава, когато географски е бил в Европа, но политически и цивилизационно това не е било Европа. Ние тогава се завръщаме там, където сме днес и където ни е отредено мястото в историята.
Санстефанският договор включва в пределите на Княжество България почти всички български земи без част от Добруджа и Моравско. Това е Обединена България. Не случайно Петко Славейков създава веднага след освобождението вестник „Целокупна България”.
Това е и правилният термин, който отразява обединението на българските земи. Но за наше най-огромно съжаление, блянът Сан Стефано бе убит в Берлин!
Акад. Георги Марков