Делегация на Българската академия на науките заедно с дипломати и българи, живеещи в Румъния, посетиха вчера, 18 септември 2024 г., Браила. Повод за това е честването на 155-годишнината от създаването на Българската академия на науките.
Учредителното събрание на Българското книжовно дружество, чийто правоприемник е БАН, е било на 12 октомври 1869 г. в къща в румънския град. На нейното място е построен храмът „Възнесение Господне”. На паметната плоча в неговия двор на български и румънски език е написано, че „На това място се е намирала къщата, където в 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките.”
Архиепископът на Долен Дунав негово преосвещенство Касиан и представителят на Българската патриаршия в Букурещ протойерей Кирил Синев отслужиха молебен на румънски и български език в храма. Архиепископ Касиан заяви, че църквата е своеобразна катедрала и академия на българо-румънската дружба, култура и духовност. Той даде идея паметната плоча в двора на храма, пред която днес бяха поднесени венци и цветя, да придобие „по-завършен вид, като се монтира кръст на нея“.
Кметът на Браила Виорел Драгомир заяви, че българският народ е построил чудесни неща в неговия град. По-рано през деня той обсъди с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, посланика на България в северната ни съседка Радко Влайков и генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев настоящите сътрудничества на Браила с Плевен и Шумен, както и възможностите за бъдещи съвместни проекти с различни институции от българската държава. Един от тях, по предложение на Кирил Вълчев, е БТА да помага за популяризиране на обекти в румънския град, свързани с българската история.
Българската делегация посети един от тях – бюст-паметникът на Христо Ботев в Браила, чиято памет беше почетена с венци и цветя. Сред гостите и участниците в събитията в града бяха представители на българската общност от Асоциацията на българите в Браила „Христо Ботев”, на местната община и на Румънската академия, с която вчера в Букурещ БАН сключи ново споразумение за сътрудничество.
Като част от инициативите за честване на 155-годишнината на БАН в библиотеката на РА беше открита и изложба, посветена на 200-годишнината от първото издание на „Рибен буквар“ на Петър Берон.
Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност.
В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас.
С помощта на своя дългогодишен председател – политика и общественика Иван Евстратиев Гешов Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. 22-ма академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 млн. лв. за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
Академията развивала дейността си в 3 научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.