Истинната Поезия се пише със затворени очи и изключен мозък, казва писателят, който наскоро издаде „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“
Бездарниците и графоманите, както и останалите плъхове на Прехода се чувстват като риби във вода, защото намират подкрепата на политическата мафия. Това каза в интервю за в. „Компас“ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев.
Според него патриотизмът не е само да се подскача по площадите, а да се работи по просвещаването на Народа, особено на младите хора, които са като омагьосани от чалга, порнография, алкохол и наркотици.
Писателят – езотерик, който от седем години живее в Англия, наскоро представи новата си книга – „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.
Според него истинната поезия се пише със затворени очи и изключен мозък. Той е казал на всеослушание, че не желае да бъде наричан с думата „поет“, защото не му се ще да бъде под един знаменател с разните графомани и стихоблудци, с грандоманите-егоцентрици, които четат само себе си и се награждават помежду си.
Нека не забравяме, че Музата, поставяна на първо място сред останалите Музи /Калиопа/, е майка на нашия Орфей, който е донесъл Светлината на Балканите, добавя писателят.
Предговорът на новата си книга той споделя, че няма за цел да се бори с нищо, а само да демонстрира 23 молекули красота, добавяйки ги в лъжицата мед, плуваща в бъчвата катран, изпълнена с кич и духовна мизерия. „Точно поради тази причина заглавието на книгата априори я разграничава от класическия превод, същевременно указвайки нейната същност като сборник от съвместни творби. Как обаче могат да бъдат съвместни тези творби, след като си имат автори, ще се усъмни някой…“, добавя Хаджипопгеоргиев.
Преди време той помолил свой приятел, който живее от 20 години в Лондон и владее английския език по-добре от половината местен народ, да преведе няколко негови разказа. „Бях учуден не толкова от отказа, колкото от аргумента му, който звучеше така: „След превода ми твоите разкази вече ще са мои разкази“. Тогава просто реших, че не му се занимава и е намерил нестандартно оправдание, но когато влязох в кухнята на подобна дейност, се убедих, че има нещо такова и при всяко положение след превода текстът се променя по обективни и субективни причини. Това отдавна съм си го доказал, сравнявайки преводите на Есенин от Недялко Йорданов и от Иван Николов, където всяка творба си беше напълно друга и всеки преводач бе оставил по нещо от собствения си стил“, разказва писателят с най-дългото име.
„Напълно нормална ситуация, която обаче ми се проясни едва, когато за n-ти път прочетох вече готовите „адаптации“. И с абсолютна сериозност и отговорност мога да кажа, че те са вече общи творби между мен и авторите, където естествено моето участие е някакви нищожни проценти, но го има неизбежно. И откровено си признавам без всякакъв натиск, че при прословутото „адаптиране“ не съм мислил за дактили, амфибрахии, рими и ритмики, а само за смисъла на изказа и неговата самобитна природа, конкретно идваща от сърцето на автора. И не аз съм измислил тезата, че творба, лишена от смисъл, е само блудство с изкуството и представлява откровена безвкусица, задоволяваща егото на самовлюбения си автор. Нещо като „Бял кръг на бял фон“…“, добавя авторът на „Безсънни промеждутъци. 23 литературни експеримента“.
Своето адаптиране на стихове той нарича авантюристична магия:
„Всичко тръгна от Робърт Пен Уорън, когото знаем като автор на световноизвестния бестселър „Цялото кралско войнство“ и още няколко преведени на български романи, но малко от нас знаят, че той е наричан и „Поетът на планините“, и има прекрасни стихотворения, някои от които ще видите в тази книга. Тъй като стихосбирката с негови творби, която притежавах, изчезна от библиотеката ми, в кореспонденцията с добрата ми съгражданка и съмишленичка Елена Диварова реших да я запозная все пак с някои негови неща и се стигна до първите „адаптации“, разказва писателят-езотерик.
„Влизайки в суровия текст, започнах да се чувствам като в кино, получавайки направо визия върху базата на откровения, драстично художествен изказ, който ме телепортираше сякаш в „сънни промеждутъци“, както по-късно прочетох при Мигуел Анхел Гомез“, добавя той.
Завършените текстове на български език така ме въодушевиха, че изпаднах в състояние на „радостен ужас“, споделяйки го с един-единствен човек, който веднага ме подкрепи морално. И ме обзе абсолютно странен ентусиазъм да правя още такива адаптации, макар да пиша книга, да чета огромна база информация, свързана със същата тази книга и да се занимавам с още куп други неща“, разказва Хаджипопгеоргиев.
Той споделя, че с творбите на Хорхе Луис Борхес се е запознал в ранната си младост, но отново докоснал под давлението на Диварова.
„Оказва се, че този доста мистичен поет, прозаик и публицист е имал договор със своя издател в рамките на една година /365 дни б.а./ да сътвори 23 /двадесет и три б.а./ стихотворения, за да му се издадат в стихосбирка. Асоциациите ми не знам защо ме насочиха към някои дами и господа, които с безгрижна лекота правят по толкова в рамките на ден-два, издавайки книги с по 100-200 стихотворения вътре в „сакралното лоно“. Същите тези мои асоциации ме наведоха на мисълта да се направят само 23 броя книжки с по 23 творби, като пожеланието е това да се случва всяка година“, разказа писателят.