Най-старият човекоподобен е открит край Чирпан

Две находки на вкаменелости преобръщат теорията за африканския произход на съвременния човек. Учени твърдят, че праисторическият човек се е разхождал най-напред по земите на днешна България и Гърция.

Неотдавна беше съобщено, че коренното население на Австралия е най-старата запазена популация в света, но един праисторически зъб намерен край Чирпан промени схващанията.

Революционното откритие е на международен научен екип от Зенкенбергския център за човешка еволюция и палеонтология. Резултатите от тяхната изследователска работа бяха поместени в две статии на страниците на едно от най-авторитетните в света научни издания – специализираното списание PLOS One. Ръководител на групата изследователи е проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, Германия.

Учените са изследвали отново и са предатирали две находки – челюст и зъб от грекопитек, древен предшественик на човека – открити съответно в Гърция и България.
Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити край Пиргос Василисис, на юг от Атина и в местността Азмака край Чирпан.

В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.Втората статия изчислява възрастта на грекопитека, като използва биохронологични и геофизични методи.Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата в Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.

Отделянето на еволюционната линия на човека от тази на маймуните вероятно е започнало близо милион години по-рано, отколкото се предполагаше досега. И това може да е станало в Европа, а не в Африка, коментира kafeneto wordpress.com.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Досега се предполагаше, че тяхната еволюционна линия на развитие е започнала да се разделя преди около 5 до 7 милиона години в Африка. Научният екип под ръководството на проф. Бьоме е изследвал отново двете находки на изкопаемия хоминид. Към хоминидите спадат човекът, заедно със своите измрели предшественици, и човекоподобните маймуни.

Източна Африка или Европа?

Анализът на двете находки карат учените да предполагат, че при грекопитека става дума за непознат досега праисторически човек. Така например корените на зъбите му са в голяма степен слети, което е характерен белег за човека и неговите предци. При човекоподобните маймуни това не е така. „Самите ние бяхме страшно изненадани от откритието, тъй като съществуващите находки на праисторически хора досега бяха от Африка, южно от Сахара“, казва Йохен Фус, член на екипа учени.

Това определя грекопитека като най-стария хоминид (предчовек), чиято възраст надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан досега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една „North Side“ Story, посочват от Националния природонаучен музей.

След проучване на седиментните скали, където са открити фосилите, учените са датирали долната челюст на 7.175 милиона години, а зъба – на 7.24 милиона години. Това означава, че фосилите са със шест до седем милиона години по-стари от досега откритите останки от праисторически човек в Африка.

От това учените вадят заключението, че разделянето на родословието между шимпанзето и праисторическия човек е станало по-рано – при това не в Африка, а в източното Средиземноморие. Възможно е това да е било предизвикано от драматични промени в климата.

 

Учените твърдят, че климатичните промени са довели до образуването на савани и в Европа. В седиментните скали те са открили следи от типични за саваната растения, както и от бушували пожари.

„Общата картина говори за условия, типични за саваната. Към това се прибавя и фактът, че заедно с фосилите на грекопитека са били открити и вкаменелости от далечни предци на жирафи, газели, антилопи и носорози“, казва съавторът на изследването от БАН проф. Николай Спасов, който е директор на Националния природонаучен музей.

И така един зъб е малка част от човека, но голяма крачка за науката в разкриването на човешката история …

Свободен автор – Философът

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!