Пеевски с още един министър в кабинета „Борисов 3“?

Кадровият подбор в новия/стар Министерски съвет на Бойко Борисов е отново под всякаква критика. Летвата е свалена толкова ниско, че само възрастовите ограничения в закона възпират премиера да назначи на ръководни постове внучето си и сина на Волен Сидеров.
Като се започне от министрите и се стигне до зам.-министрите, прозира избор по критерий „Послушен, изпълнителен, целуващ кунки“ и изобщо по заслуги към Партията и олигархията, като професионалният опит и компетенции са оставени на заден план. 

Впечатление прави, че представителството на Свинския олигарх в МС и Агенциите нараства.

Най-новото попълнение, заело мястото на услужливия към ГЕРБ и ДПС Лукарски се оказа „вундеркинг“.
Минисътрът на Пеевски по икономика Емил Караниколов е роден на 3 юни 1980 година. Ако предположим, че е стартирал в първи клас на 6-годишна възраст, това трябва да е станало през 1986 година. Към тази цифра ще прибавим 11, колкото години са необходими, за да станеш притежател на диплома за средно образование /тогава е нямало 12-ти клас/. Излиза, че през 1997 година, на 17-годишна възраст Емил Караниколов е бил завършен средношколник. От биографията му разбираме, че през 2001 година, на 21-годишна възраст, вече е бил магистър по „Право“ с диплома от УНСС. Впечатление прави, че икономическият министър е следвал за магистърска степен само 4 години, при студентска програма от 10 семестъра или 5 години.

Във визитката на Караниколов, публикувана на сайта на икономическото министерство пише:

„От 2004 г. до 2010 г. заема длъжността юрисконсулт в дирекция „Правно и нормативно обслужване“ в Столична община.
В периода от 12.01.2010 г. до 27.05.2010 г. е директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация София.
От 2010 г. до  2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Избран за министър на икономиката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.“

Пропуснати, обаче, са важни детайли от биографията на юриста Караниколов. Като например, че през неговия мандат на приватизационен шеф в кабинета „Борисов 2“ се реализират едни от най-скандалните продажби – тази на „Булгартабак“ и сделката за Дипломатическия клуб, усвоени от #КОЙ.
Интересна подробност е, че бащата на Емил Караниколов е проф. Любен Караниколов, който след учредяването на Юридическия факултет при УНСС става негов декан. През 1995 г. Караниколов е вече професор по Административно право и Административен процес в същия факултет. Понастоящем чете лекции по Данъчно право на студентите юристи и Основи на правото на бъдещите икономисти от Университета за национално и световно стопанство.

Това донякъде обяснява как синът му е магистър по право и с експертиза по икономика.

След спорната юридическа рабфакска диплома на министъра на правосъдието Цецка Цачева, икономическото министерство, май, се сдоби с пишман-юрист, за когото се говори, че е назначен на този пост след приет рушвет от 5 „свински“ милиона, дадени от Свинския олигарх за номинирането му от Атака.

Господ и да я пази България, ние от себе си не можем да се опазим!

И проф. д-р Николай Слатински даде негативна оценка за кадровия подбор за кабинета „Борисов 3“. Публикуваме пълния текст на коментара му:

Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
 Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.
Не мога да видя управленска логика, не мога да открия съобразяване с изискванията в съвременното свръхдинамично и мегакомплексно общество, когато политиците, според дебелите книги, трябва да имат професионален капацитет, базиран и на висока степен на експертност.
Някой ще каже – политическото ниво изисква стратегическо мислене. Но в България отдавна, поне откакто е започнал Новият век, няма стратегия на управлението, надигаща се на пръсти и стремяща се да види какво се крие и ни чака зад хоризонта.
Много силни са страховете ми, че в управлението ще се внесе огромна доза случайност на решенията, стихийност на намеренията, произволност на приоритетите и любителство на изпълнението.
Честно казано, първите ми впечатления ме изпълват с отчаяние, защото виждам, че количествените натрупвания на лаичество, дилетантство, аматьорство и непрофесионализъм, които тук и там набираха сила и пробиваха на все по-горни нива, преминават вече в качествени, в злокачествени измения, когато вече няма никакво значение какво умее един човек, а назначаването му на висш пост се диктува от коренно различни съображения. Даже колкото по-малко е професионалист, толкова по-добре, защото професионалистът има характер, има принципи, има ценности и има смелост. И затова е адски неудобен.
Вероятно вече е време да се закрие обучението по управление, публична адмиинстрация, сигурност и лидерство, защото тяхната теория няма нищо общо с практиката у нас.

 

Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!