Хващат се да оправят България, а не могат да се справят дори със собствените си жени

Имам чувството, че нашият народ е прекалено сетивен към жените на политиците. Като се почне от царица Десислава, жената на Калоян, та се стигне до Десислава от бургаските села – жените на държавниците все са някакви фактори, които фокусират погледа към тях.
След освобождението в края на 19 век, независимо дали Петко Каравелов е бил премиер или пандизчия в Черната джамия, жена му Екатерина Каравелова винаги е била център на внимание. Съвременници считат, че в даден период тя е управлявала държавата и опозицията, а съпругът й е бил нещо като дистанционно. А съпругата на друг премиер, Рачо Петров – Султана, с фриволното си поведение и с любовните си авантюри, които почват с цар Фердинант и свършват с кочияша му, е била в устата на цялото общество десетилетия наред.
Майка ми разказваше, че когато през 1943 година идва в София като студентка, всички са говорили за шапките, тоалетите и прическите на Кита Филова. И Тато е бил като послушно дете пред д-р Мара Малеева.

През последните 27 години жените на политиците продължиха да се натискат да са под прожекторите. Мара Желева, макар и скромна, накара доста дипломати да се блещят пред нейните действия. Антонина Стоянова трудно бе удържана и показваше, че у тях петел не кукурига. Ами Елена Йончева, която беше неформална половинка на Станишев, за да покаже, че е с характер, отиде в танцувално шоу, за да си развее прашките пред широка публика. И една друга Елена, само че Костова, щом стана премиерша се втурна да вилнее с фондация из цялата страна. Иван Костов имаше твърда ръка, можеше да умери цели маси с хора, но по никакъв начин не успя да възпре жена си, независимо, че много камъни му се изсипаха на главата заради нея.

Като се замисля излиза, че в България нещата не вървят, защото обикновено тези, които се хващат да я оправят, не могат да се оправят със собствените си жени.

Пейо Делчев