Джулая трябва да стане ново начало на надеждата

Тази сутрин Джулая е факт …

Слънцето ни дари с прекрасен изгрев. И въпреки, че комунизмът уж отдавна го няма, то и днешното юлско утро 28 годни по-късно ни управляват потомците на онези комунисти, които следяха рокаджии и хипари да не подронят устоите на властта им …

Джулая бе обичаен хипи празник в България, който възникна във Варна само 9 години преди Живков да изгледа като Алф делегатите на пленума, който го свали от власт.

„Джулая“ е самобитен за България поради естеството на неговото възникване и не се празнува в други страни в Европа и по света. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в значението и внушението на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници.

След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.

Само че комунизмът не си отиде … Васко Кръпката ряпа да яде …

Днес и години по-рано наследниците на комунистите (полковнишки синове, генералски племеници, рода на червени академици, синове на агенти от ДС и самите те агенти на ДС ) НИ УПРАВЛЯВАТ … СРАМОТА !!!

Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента.

Да, ама комунистическите наследници си знаят … Дори ги виждаме на снимки на Цонко Цонев на Джулая във Фейсбук … А месец преди Джулая Борисов се похвали за срещата си с Джон Лоутън пак във Фейсбук …

снимки : Фейсбук Цонко Цонев

И каква стана тя Джулая стана празник на възхода на комунистическите наследници ?!

Догодина Джулая трябва да е в Банкя или на жълтите павета, ако искаме да имаме надежда, надежда като оная в текста на „July morning“

Беше през едно юлско утро,

Аз търсех любовта,

Зареден със силата на новоизгряващия ден

И красивото слънце.

При звуците на първата пойна птичка

Тръгнах към дома,

Оставяйки бурите и мрака зад себе си

И поемайки по свой собствен път.

Дали ще поемем наш собствен път зависи от нас и от нашата решимост да се преборим със срама да ни управляват онези-наследниците на командващите парада комунисти, пребоядисани вдясно …

Свободен автор -- Философът

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!