Стенограмите са добър повод за истинско разследване за КТБ

От Искров научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС. Реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност. И при тези изходни данни се дискутира нейната ликвидация? Ново и истинско разследване на случая КТБ трябва да започне от специалния надзор, назначен от БНБ. Най-малкото заради прихващанията след направените цесии, защото близо 1 млрд. лв. депозити над гарантираните прередиха всички останали кредитори в поредността на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на банката, та дори и безспорния обществен интерес в лицето на заема от бюджета към ФГВБ. Това казва в интервю за „Гласове“ Цветан Гунев, бивш подуправител на БНБ.

– Господин Гунев, ето излезе и втората стенограма за КТБ. Като че ли вашите предположения за сценария, който прозираше от първата, се потвърдиха?

 

– Да. Така е. Още повече че оттогава минаха над три години и сценарият се доказа в практиката. Тук вече виждаме как банката потегля бавно и мъчително към своята Голгота. Никой и никога не направи никакъв опит да оздрави репутацията й. За една банка това е катастрофално. Тя трябваше да бъде подкрепена ликвидно и след това да се върши всичко, което е нужно по регулаторен начин. Освен това нали се виждат и виновните. Или по-правилно казано – „невинните”.

 

– Какво ще кажете за плана на БНБ за разделянето на КТБ на добра и лоша и изплащане на всички депозити?

 

– Защо да коментираме нещо, което не е станало и е било обречено да не стане? Защо при такава мощна ликвидна атака ще търсиш начини как да декапитализираш една банка, освен ако не искаш да я унищожиш? Според мен, ако от БНБ са били убедени в предложението си и са желали да го постигнат, щяха да поддържат силна, категорична, та даже ултимативна позиция. Но това е утопично.

 

Вижте, въпросът с управлението на кризи в системата стоеше по следния начин. Ако някоя банка, особено с български акционери, гръмне, питаме бюджета за финансова подкрепа. Ако бюджетът откаже – край с банката. Как ви звучи като независимост на БНБ??!! Никак, нали? Само дума. Така че дискусията при президента е търсене на взаимна, споделена отговорност за нещо, което е решено извън тази дискусия. Традиционно ще огранича моите коментари до присъстващите на срещата представители на БНБ. Знаете, че политици не коментирам.

 

Както виждате, управителят Искров е обсебен от страха да не би някой да го посочи за виновен. Най-малко три пъти в период от 4 часа разговори отчаяно обяснява как е устроен законът и как няма начин да е виновен за нещо. Дори привежда пример с „жената подуправител” ( всички знаят, че това е проф. Миланова). Мисля, че е доста прекалено. И вижте, стига дотам да каже, че банковият надзор е бил държава в държавата! Че е бил излъган от колеги, с които е работил през годините?? Че ще покани Единния банков орган да оцени банковия надзор, та и той да е спокоен. Чудя се смешно ли е, или трагично? Ами чудя се също така как е оцелял като управител на БНБ цели 12 години? В такова неведение, в такова безсилие спрямо Негово Величество Подуправителя по банков надзор във всичките му лица!

 

– Какви бяха взаимоотношенията в БНБ?

 

– Аз бих казал нормални. Колегиални. Даже приятелски. Не е имало ден, в който да не сме се срещали и обсъждали всички текущи въпроси. Докато не се сдобих с обвинение и не започнах да публикувам статии и интервюта във в. „Банкер”. Тогава отношението към мен се промени коренно. Но оставете това.

 

Освен изключително подробните регулярни отчети на „Банков надзор” пред УС на БНБ, управителят, всеки подуправител и всеки член на УС на БНБ имаше ексклузивното право да иска информация от който и да е служител на БНБ по интересуващ го въпрос. И ползвахме тези права, управителят също. Така че който се е интересувал от нещо, е получавал отговори директно от отговорния служител.

 

Специално управителят Искров беше много информиран човек. Имаше разнообразни контакти и извън БНБ, което не е ненормално. На мен лично ми е казвал: „Ти си отличен специалист, но не си политик. Ето защо искам всичко да знам”. Прав беше и съм се вслушвал в неговите съвети поради всестранната му информираност. Всъщност от него научих за разразилата се кавга между Пеевски и Василев, която той следеше в динамика. Може би се безпокоеше да не пострада банката, а и самият той. Не знам какви точно усилия е положил срещу това, но пострада не само КТБ, но и БНБ. Лично аз не допусках, че може да се случи такъв сценарий с голяма банка през ХХІ век в страна от ЕС.

 

А конкретно за КТБ, аз не помня някой, дали управителят, дали подуправители, дали друг член на УС, да се е интересувал от нещо за нея в моя нищожно кратък мандат.

 

– Сигурно защото са се осланяли на отчетността на банката, която пък се оказа лъжлива?

 

– Спорен въпрос, що се отнася до постъпващата в БНБ отчетност от банките. Това са динамични данни и логически последователни и свързани. Доколко е била лъжлива, все още не е доказано. Ето пример: преди ликвидната буря банката отчита по документи повече от 1,3 млрд. лв ликвидни активи. По-късно, благодарение на онези причини, изплаща почти 1,2 млд. лв на вложителите. Логично е отчетът да е бил верен, нали?

 

– Добре де, ами как стана така, че липсват документи в кредитните досиета?

 

– Не зная. Банковият надзор не изпълнява охранителна функция в банките. Аз никога не съм получавал информация за липсващи документи в досиетата на клиенти на КТБ, а и на която и де е друга банка, което да попречи на извършвана там надзорна инспекция. Няма незавършена инспекция по каквито и да е причини, камо ли по тази. Последната инспекция на КТБ е точно 1 година преди, предхождаща събитията, и тогава инспектиращият екип за последно е имал физически досег с досиета. Между другото, в прессъобщение на БНБ от 11.07.2014 г. управителят казва: „Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв.”.

 

– Интересното е, че главният прокурор обяснява за упреците към прокуратурата по повод на иззети кредитни досиета от тях

 

– Да. Наистина е интересно. Само че г-н главният прокурор обяснява за досиета, иззети от прокуратурата по време на квестурата и 10-дневната проверка, неправилно наричана „одит”, т.е. след 20.06.2014 г. В същото време е твърде пестелив към участниците в срещата, тъй като не казва, че на 13.06.2014 г. е извършено претърсване и изземване на кредитни досиета на 30 клиенти на банката, и то от сградата на площад „Гарибалди”, а не в офис сградата на бул. „Борис III”. При това с нужните разрешения от съда и протоколи. Дали са били оригинали, също не разбираме. Нещо повече, аз лично видях банкови кредитни досиета на 16.06.2014 в кабинета на следователя И.И. в сградата на СГП, когато ми бе връчено смразяващото кръвта обвинение.

 

– И колко време са престояли там?

 

– Не зная. На 16.06.2014 г. между 10:00 и 10:30 ч. бяха там. След това заедно с адвоката се върнахме в БНБ. Как е станало така, че кредитните досиета на 30 фирми са били в следствието, пък едновременно са унищожавани документи в КТБ, не ми е никак ясно. Как е станало това между 13.06.2014 г и 20.06.2014 г., е пълна мистерия! Само да поясня, че едно кредитно досие на кредитополучател се състои от поне три дебели папки. За мен лично е интересно и друго. Г-н главният прокурор казва: „Предстои от страна на прокуратурата внасяне на искане за отстраняване на г-н Гунев от длъжност, тъй като до настоящия момент от момента на повдигане на обвинение той е в отпуск. Разбира се, ще поискаме отстраняване от длъжност, ако ръководството на БНБ не предприеме някакви други действия спрямо него”. Много искам да знам, настоявам да науча, какви действия е очаквал да предприемат срещу мен от БНБ. Явно нещо са ми готвили.

 

– Въпросът с липсващите документи се дискутира доста между участниците? 

 

– Той е ключов за декапитализирането на банката. Забележете! Г-н Борисов пита: Въпросът ми е има ли възможност да се намерят тези досиета, дали в БНБ, дали във фирмата?”. Отговаря Д. Костов: Не, никога и никъде не се съхраняват кредитни досиета извън кредитополучателя”?!?! До онзи ден аз не знаех, че някъде на планетата банкови кредитни досиета се съхраняват при кредитополучателя. Ами тогава защо ги търсите в банката? Бива ли така да се подвежда г-н Борисов, та и всички в залата? И това го казва човек, който след няколко месеца ще стане подуправител на „Банков надзор”!

 

Но не е само това. На въпрос дали кредитите са обслужвани, той отговаря:

„От там нататък, само да спомена за тези 3,5 млрд. В интерес на истината, това, което одиторите документираха, са много малко случаи на необслужване на кредити и има едно общо заключение, че от тези 3,5 млрд. около 1,8 млрд. са свързани, т.е. при кредити в размер на 1,8 млрд. е имало предоговаряне”. 

 

Мъгла. На мен лично не ми е ясно каква е връзката между свързаност и предоговаряне, но очевидно бъдещият подуправител я вижда. Но пък става ясно, че кредитите са обслужвани. А това е от изключителна важност при оценката на финансов актив. Да поясня: предоговореният кредит е редовен кредит и не се провизира. Преструктурираният кредит задължително се класифицира и провизира. Има много ясни и точни международни стандарти за обезценка на кредити, както и много точни и ясни международни стандарти за свързаност.

 

– Все пак Д. Костов казва нещо много вярно, а именно че когато един кредитополучател не работи един месец той неминуемо ще затрудни изплащането на кредита си.

 

– Да. Вярно е. Но не е нужно да си подуправител, за да го прозреш. Всеки кредитен инспектор и бизнесмен го знае. Всъщност реалните загуби по кредитите, базирани на просрочия, започват след датата на специалния надзор. Отчетите на банката към 30.06.2014 г., при това подписани от квесторите, показват, че тя е капиталово жизнеспособна, но с изчерпана ликвидност. И при тези изходни данни се дискутира нейната ликвидация?

 

Апропо, годишен финансов отчет, заверен от одиторска компания на КТБ, за 2014 г. няма. Няма и до ден днешен, въпреки решение на съда. Няма и да има, защото никой не би си рискувал репутацията, а вероятно и кариерата си да завери, а преди това да провери такъв отчет.

 

– Президентът Плевнелиев се оказа доста добре информиран за активите на КТБ?

 

-Наистина е така. Аз мисля, че всички са добре информирани. Нека го цитираме: „И позволете ми да не се съглася с Вас с оценката за 3,6 млрд., които са „дупка“, защото да Ви кажа честно, навън гражданите си мислят, достатъчно много медии са описали цялата ситуация, че само едни 5 фирми, те се наричат …….., ……….., …………………, …………. и…………… – тези 5 фирми струват много повече от 3,5 млрд. лв., ……. И тук въпросът за мен е, че тези 3,6 млрд. лв. всъщност не са нула, те са 3,6 млрд. лв., ако има силна държава, ако има институции, които са готови да стигнат докрай”.

 

Много смело и вярно изказване. Всички знаем кои са фирмите, нали? Но изказването му увисна във въздуха. Няма дискусия. Все едно че не го е казал. Учудващо е. Да не забравяме и друго. През есента на 2014 г. имаше един консорциум начело с Оманския фонд, който предлагаше план за оздравяване на банката и предлагаше именно тези активи. Тогава те искаха да получат достъп в КТБ с цел да извършат собствен одит. Отговор: НЕ. Та този план бе представен в Народното събрание и бе отхвърлен с определението – жалко писъмце. То затова е и делото срещу България във Вашингтон. Но българинът е доказал, че има здрава гърбина.

 

– И какво сега? Двете стенограми са вече факт? Дадоха ли ни нещо те?

 

– Благодарение на волята на президента Радев стенограмите са публично известни. Те са взаимно свързани и ползата от тях е голяма. Разкриха се странни черти в характера и поведението на хора, облечени с власт и отговорност, както и механизмът за вземане на решения. Стенограмите пораждат множество нови въпроси и са добър повод за иницииране на ново разследване по този не толкова сложен случай.

 

– И кой да го проведе?

 

– Не знам. Знам кой не бива да го провежда. Но знам също откъде трябва да започне. От специалния надзор, назначен от БНБ. Най-малкото заради прихващанията след направените цесии, защото близо 1 млрд. лв. депозити над гарантираните прередиха всички останали кредитори в поредността на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на банката, та дори и безспорния обществен интерес в лицето на заема от бюджета към ФГВБ.

 

Между другото, имаше досъдебно производство срещу квесторите, но наскоро разбрах, че е прекратено. И знаете ли защо според мен? Отговорът е на страница 33 от стенограмата в изказване на Д. Костов: „Съгласно Закона за кредитните институции, квесторите, които изпраща Централната банка при режим на поставяне на банката под специален надзор, правят това, което им се разпореди, когато те бъдат изпратени”.

 

– Сега нали синдиците на КТБ оспорват прихващанията?

 

– Щом ги оспорват, значи нещо не е наред със закона. Не е ли ясно? Много може да се говори и много има да се каже, при това от много хора извън стенограмите за безпрецедентния случай с КТБ. Дано по-скоро му дойде времето.