В Бургас установиха къде са погребани избитите от „народния съд”

Написано от Христо Христов

alt

Историографът Митко Иванов (с листа в ръка) оповестява пред представители на бургаските медии мястото, където са погребани избитите от „народния съд” в Бургас | Снимка: Архив на Митко Иванов.

 

По спомени на очевидец в Бургас установиха мястото, където са погребани тленните останки на екзекутираните от „народния съд“ през 1945 г. в града.

Информацията бе оповестена в петък (31 януари 2020 г.) в навечерието на Деня за почит и признателност на жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.

Инициативата е на историографа Митко Иванов, който в петък обяви пред местните медии повече данни за случилото се преди 75 години в Бургас. Лобното място се намира в парк „Славейков“ (Старите гробища) при конния паметник, където днес то не е обозначено по никакъв начин.

Локализирането на мястото, където са погребани жертвите на „народния съд” в Бургас е направено по спомена на общественика и бивш депутат от СДС Стоян Райчевски, който е от Бургас.

„Намираме за нужно това място да бъде оповестено и обозначено.  Смятаме, че това е правилна стъпка в глобалната посока за съхраняване на историческата истина и паметта за миналото на нашия град”, заяви Митко Иванов.

Той е използвал и анализирал стари планове на града от последните 100 г., се зае да докаже има ли промени в уличната и алейната мрежа, които биха могли да отклонят локализацията на мястото, направено по спомени  на Стоян Райчевски  от действителното място.

 

alt

Общественикът Стоян Райчевски е застанал на мястото, което по негови спомени след 1945 г. е воден от майка си на гроба на жертвите на „народния съд” за поклонение | Снимка: Митко Иванов.

 

Ето и записания от Митко Иванов през есента на 2017 г. спомен на Стоян Райчевски, направен в парка „Славейков” (Старите гробища) в Бургас:

„Майка ми посещаваше мястото на гробовете, за да отдаде почит на брат си, също разстрелян. Водеше и мен, макар че бях дете и не разбирах точно какво се е случило и се случва.

Беше на това място, където съм  застанал сега (виж снимката със Стоян Райчевски, б.а.),
в края на диагоналната алея, която идва от „входа“ на гробището [зад спирката срещу болницата] към дн. к-с „Славейков“.

Алеята според мен е по същото направление и днес. Кипарисите по нея ги помня ясно, но бяха много малки. Т.е. мястото трябва да е на няколко крачки от дн. транспортна улица – изглежда, че тя не е разширявана.

Нямаше надгробния или някакъв друг знак, а само две ниски елипсовидни насипчета като ниски могилки, по няколко метра, много близо една до друга. В два общи гроба са били положени труповете.

Майка ми посади люляк, за да се отбележи и помни мястото. Не зная дали днес още расте, не го виждам сега. Пролетно време може да се провери.“

Днес това място не е обозначено по никакъв начин…

https://desebg.com/iniciativi/4272-2020-02-01-08-19-14

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!