ИМА НЕЩО ГНИЛО В БАНКЯ

Написано от Стоян Николов-Торлака, Биволъ

https://bivol.bg/%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be-%d0%b3%d0%bd%d0%b8%d0%bb%d0%be-%d0%b2-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d1%8f.html?fbclid=IwAR0xSt1OTHuYQYDGs_1XhbsDIKEzZ_tG3C1cRc3O9R7VU8vhaQMp28B7ikU

Гледайки как се развива предизборната надпревара, оставам с впечатление, че повечето партии, които се обявяват открито срещу банкенския специалист по корелациите между класическите италианска и английска литератури, забравят нещо много съществено. Да, въпреки цялата многомилионна „инвестиция“ в купуване на гласове, безбройните сеирджийски изпълнения по удобните „национални“ телевизии, граничещата с фарс самореклама и изтъкване на ефимерни личностни и управленчески качества, тоя път Бойко май наистина ще падне от власт. Още повече, че европейските му „приятели“ си имат достатъчно собствени батаци за оправяне, за да се дискредитират допълнително, делегирайки му публична подкрепа, кремълците като че ли изстискаха каквото можаха от него, а на родна почва ГЕРБ – лелки не може да удържа фронта до безкрай. Така че имаме всички шансове да се отървем от продължителното му, но за сметка на това пагубно управление. Дотук добре.

Бойко Едно, Бойко Две, Бойко Три… За съжаление това обаче е само видимата част на айсберга. Борисов е заложил хиляди невидими капани, за да може да осъществява подривна дейност дори и след като не е премиер. Тъй като клопките му не могат нито да бъдат степенувани, нито да бъдат изредени изчерпателно, бих си позволил просто да изредя набързо основните. Целта е да се дестабилизира всяко следващо управление и да се замажат следите от безкрайните престъпления на Пожарникаря – слънце, разбира се.

Единият му „инструмент“ вече беше загатнат с организираните протести на жълтите павета и по площадите на малки и големи градове, където се изсипаха „пътищари“, ресторантьори и националисти да изразяват недоволството си. Общо взето никой не разбра точно срещу какво негодуват и какво искат от служебното правителство, но спокойно. Това е само репетиция. Защото Бойко е раздал толкова пари, административна и икономическа власт, че може да инсценира доста прилични протести и да предизвика оставки и дори да сваля правителства, които пречат на интересите му или ровят из буламачите, които той забъркваше в продължение на повече от десетилетие.

До „пътищарите“ и ресторантьорите с готовност ще се наредят ратаите на земеделските латифундисти, батките от „Делта гард“ и „колегите“ им. Няма да е чак такава изненада. Още на първите избори тази година Бойко „намекна“ в доста прав текст, че има момчета за подобни акции. А едва ли някой се съмнява в готовността му да ги използва, ако ножът приближи вездесъщия кокал.

Същото важи и за прословутите неофеодали – хората, които по типично мафиотски образец по време на управлението на трите си правителства Бойко наслага на висши административни длъжности из всички краища на България и им позволи на практика да колят и бесят безнаказано в териториите си. Срещу пълнене на шкафчетата му и осигуряване на определен брой гласове по избори.

Те няма да бъдат „изчегъртани“ никак лесно. Още повече, че до следващите местни избори остават цели две години. Да, някои от тях вече усетиха накъде духа вятърът и напуснаха опасно поклащащата се гемия на ГЕРБ, други се канят да го направят, но това далеч не важи за всички. Много от дерибеите ще си останат верни на бащицата. Ако не искрено, то поне заради зависимостите си от него и компроматите, с които ги държи здраво. А това е сериозен ресурс, имайки предвид, че от местните власти зависи реализирането на политиките на което и да е правителство по региони. Самата далавера със собствеността на Пловдивския панаир, която преди дни се опитаха да пробутат тихомълком варненският кмет Портних и галеникът на всички власти Гергов, е напълно показателна.

Така стоят нещата и съвсем не бива да се лъжем, че ако Бойко не участва в следващото правителство, е бита карта. Схемата му е градена твърде дълго, с предостатъчно средства и по всички правила на мафията, така че не можем да разчитаме да се срине ей така. Ако изключим „полезните идиоти“ (по думите на Ленин), Борисов може да разчита безрезервно на всичките си съратници, които смело са бъркали в кацата по време на управлението му. Защото те имат какво да губят.

Гешев не е нито вечен главен прокурор, нито пък може до безкрайност да мята в кошчето всички дела, изобличаващи Борисов, Пеевски и дружките им в престъпления. Затова и партиите, дето така отривисто изразяват решимостта си за промяна, трябва да са наясно, че ги очаква сериозна борба и едва ли ще победят, ако се впуснат в безкрайни ежби помежду си. Нещо, което за съжаление изглежда твърде вероятен вариант, съдейки по предизборното им поведение, където въпросите без категоричен отговор са прекалено много, за да може да се прогнозира каквато и да било принципна коалиция.