Парвенюшката вълна от русофоби на Трети март не е комплимент за нас, комплексарщина е. Това каза историкът проф. Андрей Пантев. Според него България не е застрашена
Вълна от русофоби ни залива, но България не е застрашена. Това каза в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR историкът проф. Андрей Пантев.
На 3 март избухва една парвенюшка, комична почти келешка вълна от русофоби.
Русофобия и русофилия в такава степен, както в България не е комплимент за нашата етническа характеристика, заяви професорът.
Той посочи, че към руснаците трябва да имаме признателност, не раболепие, не тарикатлък. Водещи при днешните политици са единствено интересът и парите. Нима Ботев и Левски са правили всичко за интерес, попита историкът.
„Загубихме надеждата, че можем да бъдем обединение в една по-голяма държава, защото етническите реалности в източните Балкани явно свидетелстват за силна доминация по обем и брой на българите, но тук виждаме една трагическа предпоставка в нашия исторически път през модерното време“, добави той.
„За да бъде обединена в своите етнически естествени граници, България трябва да доминира като територия в тази част на Балканите, а това вече е невъзможно дотолкова, доколкото другите съседи имаха 60 години аванс като държавност. Ние последни се освобождаваме и това носи траен знак анулация на тези големи надежди, които се развяваха като знаме над нас на 3 март“, коментира професорът.
„Винаги служенето на чужди сили или личности е покривано под воала на понятието защита на националните интереси. Това е парадоксално“, добави той.
„Политиците говорят, че щели да защитават националните интереси, а това означава, че някой ни напада. Никой не ни заплашва, освен самите ние. Държава и семейство се развалят отвътре, а не отвън“, подчерта историкът.
„Нашите опълченци, въстаници и бунтовници са загивали, без да произнасят противната фраза „Да живее българският национален интерес!“. Те са се жертвали за българите и за България, защото героизмът се отнася към идеал, идея, мечта, а не да имаме повече енергийни източници“, коментира той.
„Една вулгарна идея се налага, че в политиката имало само интерес. Ботев и Левски за интерес ли са загинали? Единият герой е слязъл в Козлодуй, за да има ядрена централа там ли или какво?“, попита професорът.
Според него речникът на политиците е толкова банален и ужасно скучен.
„Там, където е родена демокрацията, има свирепи протести – жълтите жилетки са на улицата, а ние сме загубили своята воля за облик. По-малки държави от нас са проявявали повече самостоятелност“, добави той.
„Идеята, че са ни освободили, е тягостна. Имам чувството, че понякога се срамуваме, че сме освободени от руснаците, но бяхме сложени в една особена ситуация на Балканите“, коментира историкът.
„Смешно е се говори за окупация. Какви са опълченците – слуги на окупаторите ли? Това е смешно!“, подчерта той.
„Когато идват турците на Балканите, единствено българските земи са изцяло хванати в ледената хватка на една чужда и враждебна власт. Това не е някаква особена злоба към българите, а през България минава пътят на нахлуването на османците към останалата част на Европа до Будапеща и Виена“, обясни проф. Пантев.
„Когато се отдръпват, този път става отбранителна линия. България е била житницата на Османската империя. Тук се съсредоточава най-зловещата сила на европейска Турция“, добави той.
„Колко Крепости от Видин до Никопол, от Белоградчик до Шумен, от Варна до София са се строели? В началото Австрия е враг на турците, а след това Русия. Това прави от една страна животът на българите по-лек, а от друга – изключва всякаква въстаническа, революционна и дори книжовна пропаганда“, коментира историкът.
„Ако можем да сравним османското нахлуване на Балканите със силата на един хладилник, който замразява балканската културно – историческа традиция, ние сме във фризера, т.е. сме най-замразени“, допълни той.
„Величието на онези, които честваме на Трети март, заедно с руските войни, е в това, че при тежки обстоятелства успяха да обърнат внимание на света, че тук на Балканите живее един народ, който е дал основата на славянската цивилизация, култура и писменост. Те не са си мислили, че ще гътнат триконтиненталната Османска империя с черешово топче“, коментира Пантев.
„Вулгарнистите на нашия речник, език и мислене днес е, че всичко е свързано с интереси, разбирам пари. Не, има едни исторически напластявания. Нашите опълченци не са отишли да се бият, защото са гладни и жадни. Константин Величков пише „турците нищо не ни правеха вече, но ние не можехме да ги търпим“. Това е емоцията – великата сила на човек, който не иска да е такъв“, добави той.
„Родината е като майката. Може и да не е най-хубавата, най-умната, дори и най-добрата, но тя е една. Затова България – велика или жалка, бедна или богата, победителка или победена, следва да бъде вечно обичана“, каза още проф. Пантев.