428 000 европейци са станали жертва на мръсен въздух, а колко са от Бургас

Европейската агенция по околна среда вчера обяви, че през 2014 г. 428 000 европейци от 41 страни са починали преждевременно от заболявания, свързани с фините прахови частици във въздуха на континента.

Интересно, а колко от тях са били от България и от Бургас, където превишаването на нормите на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е често срещано явление …

България е сред страните с най-висок дял фатално засегнати от фините прахови частици редом с Полша.

Според данните, посочени в доклада на агенцията, публикуван вчера, 13 620 българи през 2014 г. са починали от болести, свързани с вредното влияние на фините прахови частици.

740 българи през същата година са починали от заболявания, причинени от наднормени нива на азотен двуокис в атмосферата, а 200 българи са починали заради зловредното въздействие на озона.

ЗАЩО Е ВАЖНО КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА?

За едно денонощие средно един възрастен човек вдишва около 10 000 литра въздух. В този смисъл качеството на въздуха, който ние дишаме е от огромно значение за нашето здраве. Днес, в големите градове на България и Европа, замърсеният въздух представлява реална заплаха за хората.

Припомняме анализа на омбудсмана на община Бургас Таню Атанасов, който ясно и просто посочи истината  за редовното наднормено замърсяване на въздуха над Бургас :

Има тенденция за увеличаване на общия брой на дните, в които през годината, съществуващите измерителни съоръжения са отчели показания над допустимите средно-дневни норми.
В анализа са използвани данни от Регионалната здравна инспекция- Бургас, ОД на МВР, ежедневния екобюлетин за състоянието на въздушната среда, публикуван в сайта на община Бургас, жалби и сигнали на граждани.
Основните източници на вредни емисии в атмосферния въздух на територията на Община Бургас са „Лукойл – Нефтохим“ – Бургас, „Кроношпан – България“ ЕООД – Бургас, промишлената и строителната дейност, ежегодното увеличаване интензивността на автомобилния и въздушен трафик, некачествени пътни настилки, използването на твърдо гориво за отопление.

Но докато „Лукойл Нефтохим Бургас” е свил драстично нивата на емисиите от сероводород в атмосферния въздух в Бургас през последните три години – 2013, 2014 и 2015 г., за дървопреработвателният завод „Кроношпан” не се споменава нищо конкретно като източник на основното замърсяване на въздуха –  с прах.
Основното замърсяване на въздуха, който дишат бургазлии е от наличието на фини прахови частици.
През 2012 г., нормите са били надвишени 161 дни; 2013 г. – 197; 2014 г. – 179; 2015 г. – 215 дни.

Един подобен бургаски иск може да обхване от 2009 г., когато в Долно Езерово има регистрирани 53 дни с превишение на СДН до май 2017 г., когато само за пет месеца има цели 57 дни с превишение на СДН .

Много от големите европейски градове отчитат сравнително ниски нива на замърсяване, но в някои са над пределно допустимите през голяма част от годината. Такъв е и Бургас, в който квартал като Долно Езерово има надхвърляния на средно дневните норми  (СДН)   от над 60 пъти годишно до 215 пъти през минали години при разрешени 35 ?! И това е квартал от т.нар. „най-добър град за живеене“ в България ?!

Законодателните норми за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10 ) са :

Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) са приети норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици:

ФПЧ10

– СДН – 50 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти годишно);

В доклада се изтъква, че най-силно е вредното въздействие в Централна и Източна Европа, където концентрацията на опасни елементи е най-висока. Сред страните с най-мръсен въздух са посочени България, Косово, Македония, Сърбия, Полша и Унгария.

И ако нещо се прави в Европа и в София, то в Бургас се обещава, а хората си мрат, но не просто и само от ЕГН-то … Въпреки обещанията на министрите от ГЕРБ и кмета им Димитър Николов …

Свободен автор – Философът