Даже сравнена със страните от бившия Съветски блок, зависимостта на България от руските енергийни ресурси е впечатляваща. България внася 100% от необходимите й нефт, газ, и ядрено гориво, както и резервни части за атомната си електроцентрала от руски дружества, които са или държавна собственост, или като например Лукойл, силно зависими от Кремъл.
Специално в горивния сектор, ние наблюдаваме напълно вертикално интегриран монопол, собственост на Лукойл. Неговата дейност се разпростира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл недалеч от рафинерията му в Бургас е на практика екстериториална зона където няма представители на българските власти, включително и митнически служители.
Според публично известни сведения, Лукойл разглежда продажба на активите си в ЕС, включително своята рафинерия и вероятно също и търговския си бизнес.
Последните две години бяха наистина трудни за нефтения сектор в световен мащаб.
В България, след години на ценови аномалии, националната анти-монополна комисия откри признаци на пазарна манипулация и неконкурентно поведение на шест търговци на горива, от които Лукойл има далеч най-голям дял. В този случай, законът ограничава възможната санкция до 10% от годишния оборот, т.е. за Лукойл това би означавало глоба до около 300 милиона евро, но това не се случи …
Лукойл има пълен монопол на зареждането с горива на морски и речни кораби, както и на самолети в националните летища. Естествено, Лукойл е главният (а всъщност и единственият, макар и чрез посредници) доставчик на горива за всички основни национални институции и служби, включително полицията и армията.
Голямата част от дъжавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове.
Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл.
Не е учудващо, че Лукойл и ръководителите му в България имат разполагат с огромно политическо влияние. Добър пример за това е историята с измервателните уреди за горива, която започна през 2011. Докато всички търговци на едро и дребно инсталираха изискваните от закона уреди, Лукойл упорито се съпротивлява, като се позовава на “неприемливо високи разходи за инсталирането им”. През следващите две години Лукойл демостративно отказа да изпълни изискването за измервателни уреди. В края на краищата Министерството на Финансите отне лиценза на Лукойл за търговия с горива, но съдът бързо го възстанови, цитирайки съображения за националната сигурност. Не след дълго, след протестна кампания, правителството подаде оставка, като новото правителство промени закона, като даде възможност на Лукойл да заобиколи измерването на някои от своите съоръжения, отбелязва Хенрик А. Сьоренсен в статия за bulgariaanalytica.org
Това дава яснота на последните новини около Лукойл, който подготвя ремонт на нeфтeнoтo cи пpиcтaнищe в Poceнeц за над 50 млн. лв.
Изпълнитeлят нa пpoeĸтa щe тpябвa дa изгpaди пoмпeнa cтaнция зa мopcĸa вoдa, нoви дoĸинг cиcтeми, дa мoдepнизиpa пpoтивoпoжapнaтa cиcтeмa, ĸaĸтo и дa зaмeни ĸpaнцeвaтa зaщитa нa пиpcoвeтe (отсек за скрепване) и дa зaмeни тoвapo-paзтoвapнитe ycтpoйcтвa нa двe oт ĸeйoвитe мecтa, нa ĸoитo ce oбpaбoтвaт ĸopaбитe.
Прогнозната стойност на ремонта е 50.1 млн. лева бeз ДДC, а срокът за изпълнение – 5 години.
Съобщението за поръчката идва на фона на промяна в представителя на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“. От 31 май това вече е заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов, който смени там Румен Овчаров.
През 2011 г., по време на първия кабинет „Борисов“, Първанов беше уволнен като изпълнителен директор на Националната електрическа компания, защото е превишил правата си и е подписал без разрешение анекс към договор с „Атомстройекспорт“ за строителството на АЕЦ „Белене“.
Инвестициите на “Лyĸoйл Heфтoxим Бypгac” често са обект на коментари тъй като те са в основата на перманентното състояние на загуба, в което се намира рафинерията.
Споко ! Важното обаче е, че премиер е пак Бойко Борисов и кабинетът му се вижда цели четири години на власт, а връзките и приятелските отношения не са без значение …
Където е текло, пак ще тече … Така е от време оно или поне след 1989 г. с жалон определящ безкрайност или поне до изчерпване на петролните залежи. Комунистите са хора на плановата икономика и няма как да се откажат заради един ЕС и изискванията му …
Свободен автор – Философът